Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радина Велчева: Радиото има своето бъдеще

Радина Велчева , фондация „Искам бебе“
Снимка: Ани Петрова

Днес Българското национално радио (БНР) отбелязва 88 години от създаването си. На 25 януари 1935 година министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредба-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост.

По традиция БНР ще отбележи рождения си ден с тържествена церемония по връчване на годишните награди на общественото радио и на Голямата награда "Сирак Скитник".

Голямата награда на Българското национално радио "Сирак Скитник" е учредена през 2001 година. Тя носи името на първия главен ръководител на радиото – тогава радио София, Панайот Христов с артистичен псевдоним Сирак Скитник – талантлив художник, поет, критик и общественик. През 2023 година се навършват 140 години от рождението и 80 години от смъртта му.

Освен голямата награда "Сирак Скитник" за значим принос в развитието на БНР като обществена медия, ще бъдат връчени и годишните награди за радиожурналистика за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на БНР през 2022 година, и за радиопредаване/радиопроект/мултимедиен проект/музикален проект на БНР – колективна награда за професионализъм и оригинални идеи през 2022 година.

Радина Велчева е един от членовете на Обществения съвет на БНР. В задълженията на Обществения съвет е именно да гласуват и изберат носителите на голямата награда на БНР – “Сирак скитник“, учредена през 2001 г., както и на другите награди, които се връчват по традиция именно на този ден. Велчева е и създател на фондация "Искам бебе". 

“Радиото има своето бъдеще. Няма как да изчезне този дух и тази магия. Като хора, живеещи в ХХI в. усещаме нуждата от дигитализация. Тя не е само в радиото, тя е във всяко едно нещо, с което се захванем в обществен план“, казва в ефира на “Нашият ден“ Радина Велчева и подчертава:

"Балансът между хората, които са в радиото, туптящото сърце на радиото, и дигитализацията, винаги ще съществува. Няма как едното да измести другото."

“Радиото е много дълбоко, заложено в моите гени. Бях на 16 години, когато с Нина Парашкевова участвах в предаването “Юноша“ и от далечния град Добрич пътувахме към Националното радио. Правеше ми впечатление, че можем да говорим изключително свободно по всички онези теми, които тогава са ни вълнували“, разказва тя.

“През 1993 г. бях едни от авторите и водещи на студентското радио в програма “Христо Ботев“. Това беше част от моя и житейски, и професионален път. Тогава придобих неща, които формираха качества в моя характер. Това е дисциплината на първо място. На второ място е честността и на трето справедливостта“, казва още тя и посочва:

“Ако успееш да влезеш дълбоко в дебрите на радиото и да вземеш най-доброто, което ти предлага, може да ти подава ръка във всяка една стъпка в житейски план."

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12