Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тя, Жената – най-постоянният обект в изкуството

Валентин Старчев, Вихрони Попнеделев, Ивайло Мирчев, Марко Марков и Николай Янакиев в обща изложба в Музей-галерия "Анел"

Фонд за изкуство и култура "Ангел Симеонов" и Музей-галерия "Анел" представят изложба от творби на Валентин Старчев, Вихрони Попнеделев, Ивайло Мирчев, Марко Марков и Николай Янакиев.

Изложбата остава в галерията до 10 март .

Какво ще видят почитателите на съвременното изкуство?

Аксиния Джурова, куратор на изложбата, представи авторите в "Артефир", в разговор с Димитрина Кюркчиева. Чуйте звуковия файл.

Тя, Жената

La Donna e mobile

Преди години излезе книгата на френския писател Ги Бешкел "Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата". С наближаването на 8 март реших да избера няколко български живописци и скулптори, които включват в своя художествен репертоар този на Жената в нейната многоликост, която обикновено откриваме в станалото вече клише "La Donna e mobile". Уверих се отново, че да обхванеш необятното е невъзможно и не защото Тя, Жената е един от най-постоянните обекти в изкуството – от възхищение до презрение, а защото превъплъщенията на съвременната жена надминават всичко, с което до този момент е била определяна. Т.е. Тя отдавна е надскочила „четирите жени на Бога“ с опустошителната ярост, с която е станала част от метамутациите на обезумялото ни съвремие и се е превърнала в активен актьор в психо-театъра на днешния греховен свят. Някъде назад в столетията е останал нейният образ на непорочност и святост, божественост и падение и още по-далеч са времената, в които тя се е олицетворявала като „Богиня на живота“.

Днес Мадоната е свалена от пиедестала и смъкната от него, тя просто се е превърнала в част от нашето объркано време на показност, фалш и лицемерие. Време, в което, тя, както и половинката ѝ – мъжът, са с много повече лица от двуликия Янус.

И въпреки това. В Музей-галерия „Анел“ съм подбрала петима творци, всеки представил своята визия за Нея – Жената в състояние на лов за Него, или в нега след победата си.

"Актовете“ на Валентин Старчев ни напомнят за усета за жена на поколението с ненакърнени сетива, за досега до плътта преди подмяната на физическия с виртуалния досег. Пестеливият рисунък в тях, детайлът, подсказващ състояние на блаженство, и ароматът на плътта възпроизвеждат любовната наслада и уталожването на афродистичния инстинкт.

В тази насока са и ефирните и издаващи рисуваческа сръчност акварелни рисунки на Ивайло Мирчев. Дечко Узунов наричаше този похват дихание, нещо, което изпяваш наведнъж, няма повторение, затова е и тази непринудена рисунка. Тя е и самопознание, както Актът, всеки познат и непознат, защото е конкретен и по този начин единствен, неповторим.

По този път, но опирайки се на вродения усет към цвета и майстор на потапянето на мотива в пищна живописна гама, върви и Николай Янакиев. Използвайки целия цветен спектър от дълбинните тъмни тонове до най-светлите, той достига до своята интерпретация за различните състояния на Жената.

Нарушаващи тази линия са рисунките с туш на Марко Марков. Неговите модерни жени са изградени чрез смел експресионистичен щрих. Те гледат в упор, предизвикателно, дори когато са представени в гръб. В Акта те са също активни и хищни.

Ярките живописни платна на Вихрони Попнеделев допълват палитрата на интерпретациите на Жената. Те завладяват с пародирането на съвременната жена – дръзка и арогантна. Вроденото му чувство за гротеска и самоирония в картините му и този път привличат със своята шармантна жизненост и закачливост в духа на възгледа му за живота: премини през изпитанията от всякакъв род, дори и тези на Жената, забавлявайки се.

Зрителите, които ще посетят тази изложба, твърде биографична, поради характера си, ще се изправят и те самите пред отговора какво нашите художници покриват или прибавят към четирите лица на Жената, а защо не и на своя собствен прочит за Нея.

Аксиния Джурова

За творчеството на авторите:

Проф. Валентин Старчев (1935) е всепризнат майстор на монументалната скулптура и кавалетна пластика. Работи с различни материали и изгражда декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата. Автор е на десетки паметници, декоративни пана и скулптурни композиции. Участвал е в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ, Холандия, Чехия и др. Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия. На юбилейната си изложба в Музей-галерия „Анел“ (2021) проф. Старчев призна: „Имах велики моменти и тъжни дни, когато мои творби бяха разрушавани... Въпреки всичко аз работех непрекъснато в ателието си – мои работи попаднаха в колекциите на големи български и световни колекционери. Затова и до днес продължавам със същата страст. Между лаврите и страданията, до мен винаги е имало приятели, които са обичали музиката, литературата, живописта, пластичните изкуства, което ми е давало сили да не се предавам“.

Проф. Вихрони Попнеделев (1953) е изтъкнат живописец, дългогодишен преподавател в Националната художествена академия, лауреат на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“. Вихрони Попнеделев има над 100 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Участва в много групови изложби, между които Save the Dreams, колекция „Съвременни автори от България“ на фондация Giorgio Cini,Венеция; Музей West Lake, Ханджоу, Китай; Арт център Hugo Voeten, Herentals, Белгия; Фондация „Фридрих Науман“, Бон, Германия; Европейски парламент, Брюксел; Международен арт форум „Олимпия“, Лондон; 11 триенале в Ню Делхи; Арт център Saint Galen, Люцерн, Швейцария; Съвременна българска живопис България – Корея, Сеул/ София; БКЦ Париж; БКЦ „Дом Витгенщайн“, Виена; Съвременно българско изкуство – Чикаго, САЩ; Съвременно българско изкуство – Дрезден, Германия; Gallerias del Este, Валенсия, Испания; Авни институт, Тел Авив, Израел; Галерия Smith 1, Лондон; Галерия Bonington, Нотингам, Великобритания. Той е създател на Арт център „Вихрони“, където провежда много събития: пленери, симпозиуми, конференции с международно участие.

Проф. Ивайло Мирчев (1954) е дългогодишен преподавател в катедра „Живопис“ на НХА. Роден е в семейството на художника Никола Мирчев. Израства в артистична атмосфера, сред приятелите на своя баща, което предопределя избора му да се посвети на изобразителното изкуство. Учи в класа на проф. Светлин Русев. Работи с молив, акварел, гваш. Представил е множество самостоятелни изложби в страната и чужбина (Германия, Австрия, Швейцария, Холандия). Участва в десетки колективни изложби в България и в чужбина: Италия, Германия, Русия, Холандия, Швеция, Полша, Австрия, Египет, Китай, Турция, Чехия, Словакия и други. Носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ (2014). През периода 2004 – 2011 г. е председател на Съюза на българските художници. В различните периоди на своето творчество експериментира с техники и стилове в стремежа си да наложи собствен почерк на живописване.

Марко Марков (1946) е роден в София, където завършва НХА. От 1975 г. започва да участва в общите художествени изложби на СБХ. През 1978 г. прави серия от скулптори и релефи за различни болници в Либия. В периода 1976-79 е асистент на проф. Валентин Старчев (ВИАС). От 1980 г. започва да се реализира в монументалното изкуство, по-важни негови творби са: паметник на Ботьо Петков, Алберто Корвалан, паметници в с. Динката и с. Равадиново, паметник на загиналите в Чипровци, удостоен с наградата на СБХ и Златен орден на труда. През 1981 г. реализира самостоятелна изложба в Рим в галерия L’INKONTRO, където се запознава с Нунцио Биббо. Той му разкрива тайната на италианската рисунка. Следват повече от 50 самостоятелни изложби в Европа, Африка и Латинска Америка – Венецуела, които винаги са в комбинация на скулптура с рисунки. Живее по няколко години в различни държави. Преподава рисунка в академията в Каракас, в Национална галерия на Зимбабве, в академиите на Арнем и Вагенинген, където се пенсионира. Създава своя школа по скулптура в Совичиле, Сиена, която съществува вече 20 години. След като живее в Зимбабве, през 1992 г. Марко Марков се премества в Холандия, където е и до днес. Тук се увлича в абстрактен експресионизъм, но дружбата му с Нунцио го връща към фигурата и трансформира рисунката в нова фигуративност. Член е на Националния съюз на холандските скулптори.„Със своите скулптури артистът се приближава до религиозни ценности и духовни преживявания, които са извън ограниченията на конкретни религии и се издигат до по-високо ниво на медитация и съзерцание. Тук се докосват някак си културите на Келти, Sioux, Инка, Египет, загинали примитивни племена или цивилизации. В стремежа си да се присъедини към произхода на всички култури Марков успява да избяга от заплахата от тунелна ограничена гледна точка, която съществува в много съвременни артисти“ – казва за него Вим ван дер Берх,  редактор на списание Kunst en Beeld, Амстердам.

Николай Янакиев (1954) е завършил НХА, специалност „Живопис“. Живее и работи в София и Париж. Член е на СБХ, на Международната академия „Греци – Марино“, Италия, и Асоциацията SALON D'AUTOMNE, Париж, Франция; включен е в Who is Who в изкуството за 1996/97 г., Лозана, Швейцария; Кавалер на Международната академия за съвременно изкуство, Белгия. Николай Янакиев се числи към най-известните и най-утвърдените съвременни български художници. Участвал е в международни биеналета и симпозиуми в България, САЩ, Швеция, Швейцария, Белгия, Франция, Испания, Австрия, Италия. Реализирал е 95 самостоятелни изложби и е участвал в над 20 колективни изложби у нас и по света (Китай, Гърция, Венецуела, Швейцария, Франция). Носител е на многобройни награди, успешно участва и продава свои платна на значими международни форуми, в това число и на аукцион на търговската къща „Кристис“. Известна негова картина от цикъла „Момиче пред огледало“ фигурира като възпоменателна марка в чест на автора в Who’s Who in International Art в Лозана. Николай Янакиев се изявява в областта на портрета, на интериора, на голото тяло и на абстрактната живопис.Проф. Чавдар Попов казва: „За Янакиев живописната творба е своеобразен „жив” организъм с всичките си индивидуални особености, но заедно с това и с устойчивите си белези, които го правят мигновено разпознаваем и го идентифицират в склада на културната памет. Благодарение на експресивната сила на „сугестивния цвят” (Ван Гог) и на ярките следи от работата си с четката, авторът често ни прави съпричастни на самия процес на създаване на произведението“.



По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Започва Дамски пленер "Говедарци" 2024

"Тази година, както всяка година от 26 години, се събираме художнички в село Говедарци по време на сенокоса", обяви в ефира на предаването "Следобед за любопитните“ организаторът на дамския пленер Йова Чолакова Гочева.  От 27 септември до 6 октомври в галерия "Прегърни ме", допълва тя, ще представим 40 свои платна, нарисувани по време на престоя в..

публикувано на 27.09.24 в 17:05

"Излез от балона" е мотото на София ДокуМентал

Петото издание на Международния документален филмов фестивал София ДокуМентал (Sofia DocuMental) с фокус върху човешките права ще се проведе под мотото "Излез от балона". Форумът ще представи 30 премиерни за България филма, носители на престижни международни награди. Предстоят ексклузивни срещи с режисьорите и разнообразни съпътстващи събития. В..

публикувано на 27.09.24 в 16:27

"Остатъци от вяра" в изложбата на Севда Потурлян

"Остатъци от вяра" е името на изложбата на художничката Севда Потурлян. Картините са посветени на вярата. Нейните творби открехват вратите на нашите стари църкви. Авторката коментира, че иска "да се потопим във вътрешността на тези свети места, храмове на вярата, които предците ни са въздвигали, често с крайно оскъдни средства, но с едно..

публикувано на 27.09.24 в 15:59

Оля Стоянова и природните закони

Спасяват ли ни природните закони? Да, отговаря в новата си стихосбирка Оля Стоянова, по техния начин. Единадесет години след "Улица "Щастие" тази книга отново потвърждава устойчивостта в писането ѝ, пристрастието към определена поетика и теми.  "Как ни спасяват природните закони" е стихосбирка, в която животът пулсира, а енергията се предава и на..

публикувано на 27.09.24 в 10:25