Какво знаят българските деца за това как да реагират при кризи и природни бедствия? Знаят ли достатъчно, подготвени ли са с реакции при големи кризи и имат ли практически знания за това?
Едно изследване, излъчено по БНР през 2012 г., проведено сред 1000 души, показва, че по-нискообразованите граждани по-често от останалите твърдят, че не знаят откъде да се информират и към каква институция да се обърнат за помощ при земетресение.
Близо 60 на сто от анкетираните споделят, че се опитват да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея, 40% твърдят, че биха избрали безопасно място в жилището си докато трусът премине.
В ефира на “Нашият ден“ Коста Костов, държавен експерт от Министерството на образованието и науката, обяснява какви са предвидените в програмата часове за информация и тренинг на реакция при бедствия и аварии:
“В Часа на класа в училище са заложени часове за защитна на населението при бедствия, аварии катастрофи, както и за указване на първа помощ. В началния етап това е по четири часа, което осигурява общо 16 часа за начален етап.
От пети до десети клас са осигурени по пет часа годишно. В последните две годни, в прогимназиален етап, е по три часа годишно в Часа на класа. "Ако посочените часове се провеждат качествено, мисля, че има добър ресурс, който е даден за такъв тип обучение. В наредбата е заложена в Часа на класа да влизат и външни експерти. За мен е много успешна практика, когато в различните часове влизат действително експерти, които могат да провокират вниманието на учениците“.
Той посочва още, че има възможност учителите да преминават обучения, свързани със защита при бедствия и аварии.
Експертът споделя и за други други форми за информиране на подрастващите.
“На 22-ри февруари, наред с наградата Пожарникар на годината, ще бъде връчена първа, втора и трета награда за есе на тема “Доброволчеството, акт на солидарност в борбата с бедствията и пожарите“, което е организирано от Главна дирекция “Пожарна безопасност за защита на населението“ и е подкрепена от Министерството на образованието. В начинанието участваха ученици от цялата страна. Българският червен кръст също влиза в училище през различни форми“, казва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Директорът на 119 СОУ Диян Стаматов сподели в “Нашият ден“ как столичното училище подготвя учениците си за реакция при бедствия:
“В нашето училище прави две основни неща, едното се повтаря всяка година, което е включено в тематичното разпределение в Часа на класа. Всеки класен ръководител, независимо кой клас води, има ангажимент в четири теми в рамките на учебната година, да акцентира върху действие при различни казуси – земетресения, наводнения, аварии и пожар. Включени са и две големи учебни евакуации, които се разработват по годишния план на училището“.
Според него в учебните планове е важно да залегне “бързата подвижност на използването на практичните въпроси“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Според журналиста и дипломат Енчо Господинов в българското училище са нужни повече практически мероприятия, повече учебни тренировки и действия.
Той посочва още, че е важно България да приеме Закона за доброволците:
“Доброволците могат да бъдат и много силна резервна армия, но когато не са подготвени и дойдат само с един гол ентусиазъм на терена на бедствието, те могат да направят поразии, които започват от поява на паника и увеличаване на броя на жертвите впоследствие, ако хората не знаят какво да правят“.
По думите му ролята на медиите е решаваща:
“В първите дни след бедствието най-важна е информацията, хората искат да знаят каква е съдбата на изгубените и близките, каква е съдбата на децата им и как ще преживеят зимата, ако времето е лошо“.
Господинов споделя още, че е важно да се намери начин да се вмъкнат допълнителни часове в учебната програма:
“Трябва да има практически занятия, показване на видеоматериали, филми от различни бедствия, откъдето децата да научат как се реагира в такива ситуации“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg