Поетичната антология "Поезия" от Пол Елюар запълва голяма празнина в българската поетична среда по отношение на един от най-големите европейски поети. Дължим антологията най-вече на усилията и отношението на именитата наша преводачка и издателка Силвия Вагенщайн. В увлекателния предговор на книгата тя описва "Поезия" като по-скоро "лична антология":
"Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век."
Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е безгрижно, над него бдят любещи родители. Около 1908 г. семейството се установява в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното училище – частния колеж "Колбер". Но шестнайсетгодишният блестящ ученик се разболява от туберкулоза и е принуден да напусне училище. През декември 1912 г. е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити.
С бащиното си име публикува на собствени разноски "Първи стихотворения". На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия. В течение на повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския литературен и художествен авангард. През 1918 г. младият и даровит поет е "открит" от Жан Полан, който го запознава с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата световна война заедно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а след това и стожер на сюрреализма.
В 1926 г., заедно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти, постъпва в Комунистическата партия. През 1933 г. е изключен за антисъветски изказвания. В основаното от него списание "Проверб" Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и заедно с Жан Полан отстоява идеята, че езикът може да бъде сам на себе си "цел".
Поетическият език на Елюар надхвърля чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи очевидни асоциации от думи, образи, които привидно нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.
Елюар преминава драматично през любовта, разочарованието и нуждата от истинска близост, и всеки път въпреки болката продължава заради "жестоката жажда за живот". Негова първа съпруга е емблематичната за поколението Гала, която преминава от неговите ръце в тези на близкия му приятел Макс Ернст, а впоследствие го напуска заради Салвадор Дали. След това сърдечно опустошение той все пак среща истинската любов в лицето на артистката Нуш, която обаче умира твърде рано. Жени се трети път, като един вид прераждане, и написва стихосбирката "Феникс", посветена на преоткритата радост от живота.
Повече за Пол Елюар и настоящето издание научете от разговора на Белослава Димитрова със Силвия Вагенщайн.
Снимка – Белослава Димитрова
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg