Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денят на Юлия Огнянова

Честване на 100-годишнината от рождението на голямата българска режисьорка и театрален педагог

На 22 февруари се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова – една от най-ярките и запомнящи се личности в българския театър. Творец оставил непреходното наследство и принос към българската култура.

Годишнината е повод да бъде създадена националната инициатива "Денят на Юлия". Тя включва различни спектакли на театрите, в които е работила Юлия Огнянова с участието на нейни ученици –режисьори и актьори. Между тях са имена като Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Катя Петрова, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др.

НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" участва в програмата от събития, посветени на Юлия Огнянова.

Сред тях са работното ателие "Нравствената сила на театралната клоунада" с водещ проф. Велимир Велев и Документалната фотографска изложба, посветена на живота и творчеството на Юлия Огнянова в пространството на академията. Експозицията с архивен материал и семейни снимки е създадена от клавирния педагог и пианистка Мария Гинева, племенница на режисьорката.

В следващите дни в Кинозалата на НАТФИЗ ще бъдат излъчени и четирите филма за Юлия Огнянова. Планирани са разговори с част от участващите актьори и авторите на филмите, които ще присъстват на прожекциите:

• 23 февруари от 18.30 ч. – "Това име го забравете", документален филм на Боян Папазов;
• 27 февруари от 18.30 ч. – "Юлия", документален филм на Стефан Джамбазов;
• 6 март от 18.30 ч. – "Юлия и нейната странна компания”, режисьор Владимир Люцканов;
• 13 март от 18.30 ч. – "Юлия и клоуните", документален филм на режисьора Иван Ковачев.

За творческия път на Юлия Огнянова и нейния принос към българския театър говорят – Майя Праматарова, театровед, Катя Петрова, театрален режисьор, и Мария Гинева, клавирен педагог и пианист и племенница на Юлия Огнянова.

Катя Петрова, Невена Праматарова (седнали), Мария Гинева и Майя Праматарова

Юлия Огнянова завършва "Театрознание" в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава "Театрознание" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка", с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група" през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт". 

През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив.  От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". Създава театър "Сириус".

В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер" (1999) и "Икар" (2009) за цялостно творчество.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изгнание и музика

Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря книгата "Изгнание и музика" на швейцарския писател, преводач, преподавател в Лозанския университет, философ и културолог Етиен Барилие. Авторът несъмнено е изключително ерудиран, книгата му е..

публикувано на 09.02.25 в 12:25
Станка Калчева и Боян Арсов в постановката

На театър между Ню Йорк и София

Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития  на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre , трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат"...

публикувано на 09.02.25 в 08:15
Владимир Молев

Литературният превод като имитиращ продукт

"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..

публикувано на 08.02.25 в 12:45
Проф. д-р Минка Златева

Проф. Минка Златева представя "Ретроспекции към публичната комуникация"

"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..

публикувано на 08.02.25 в 09:30
Уил Кокръл

Книга-разследване на американския журналист и писател Уил Кокръл

Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..

публикувано на 08.02.25 в 08:05