В "Мрежата" гостува проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".
Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?
Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето.
"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."
В света на кухите думи
"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."
Чуждоезиковото нашествие като фобия
"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
Леона Асланова, автор на книгата "Иновация и деновация", разглежда феномена на деновацията като ключов елемент в разбирането на днешната икономическа ситуация в България. В предаването "Време за наука" по програма Христо Ботев, Асланова представи своята гледна точка за това как ниското ниво на знания и умишленото вземане на погрешни системни решения..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе обсъдено бъдещето на академичното предприемачество в България и възможностите за изграждане на национален хъб, който да свърже университетите и бизнеса. В студиото бяха поканени г-жа Светлана Димитрова, ръководител на проекти към научно-изследователския сектор на Софийския университет, и..
Кремена Стефанова е жена с кауза, или, по-право, с няколко каузи, най-съществената от които напоследък е фермерският пазар в Стара Загора – събитие, което въпреки сравнително краткото си съществуване е вече утвърдено, посещавано, както от производителите, така и от потребителите. Събитие, което, на първо място и най-вече, е очаквано с нетърпение...
Преди няколко дни България стана част от глобалната инициатива "Обща молитва за мир", която събра съмишленици от цял свят в общ стремеж към мир и благоденствие. На 21 септември йога студия от София, Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Габрово се включиха в международната инициатива за първи път. Събитието привлече участници от различни социални слоеве..
Адриан Ванденберг е златокосият китарист, заменил навремето Джон Сайкс в "Уайтснейк"! Той е най-големият аксмен, който Нидерландия даде на света след гениалния Еди ван Хален. Аджи e в светлината на прожекторите със своята едноименна формация, но с нови лица в нея, за своя пети студиен албум "Sin". На 27 септември 2024 г., нидерландският китарен..
С ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" отбеляза 80-годишнината на Цветана Манева. Програмата му включи и..
42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска..
На 25 септември ще се състои поредното издание на Европейската нощ на литературата. За читателските гнезда в столицата и акцентите в програмата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg