В топографията на всеки един по-голям български град съществува еврейска махала или улица. В Дупница, например, към ХХ век евреите са живели по бреговете на река Джерман и махалата се нарича "Яхуди махала". В Ямбол еврейската махала се нарича "Малката Палестина", а в Шумен още преди Освобождението тя е кръстена "Ел корте джо гранде" и евреите са поискали отделянето ѝ със стена. А в Кюстендил към 1890 година общината разширява улица "Еврейска" до Синагогата.
На мястото на старата софийска еврейска махала към Освобождението – "Агада", в Музея на София на 9 март се открива изложбата "Еврейската улица – реконструкция". Тя показва едно от най-ранните свидетелства за еврейско присъствие по българските земи – мраморно блокче от античния град Улпия Ескус, което се отнася към II век. Но тя се концентрира най-вече около годините от Освобождението насам и показва ясно формирането на еврейските общини във всеки един български град, казва Ваня Гезенко от Агенция "Архиви".
Целта е да се пресъздаде усещането за еврейска улица, такава, каквато е била към 1879-1880 година, като показва и предмети от религията и бита на евреите, съхранени в българските музеи, архиви и библиотеки.
Изложбата навлиза в еврейската улица с помощта на новите технологии. Редуцираните повече от 400 събрани снимки са разделени на няколко основни теми, като появата на евреите по българските земи и еврейските общности, синагогата – духовен център на общността, традиции, празници и занаяти в еврейските семейства, еврейската улица с различен облик в българския град.
Чуйте повече за изложбата в звуковия файл.
Снимки – Агенция "Архиви"
Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография в София отбелязва 100 години от създаването си. Директорът на гимназията инж. Цветанка Апостолова отбеляза, че гимназията е приключила успешен двугодишен проект по програма "Еразъм", а в момента се работи с партньори от чужбина по нов – за реставрация на стари фотографии и книги...
Намираме я в Русе, град на красиви изгреви и културно разнообразие, където тя е имала представления във вчерашния ден. Оттам писателката и журналистка Мария Касимова-Моасе представи предизвикателствата и вълненията, които преживява в своята артистична и журналистическа практика. "Вълнуват ме много теми, – започва Мария. – Един живот няма..
С дебютния си роман "Добруджанският феникс" Стефка Станчева се връща към корените си – дълбоко в сърцето на Златна Добруджа. Романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев-Калиакренски поставя началото на историческата трилогия "Благословената земя". Тя среща читателите със силни и забележителни личности,..
Фондация "Елизабет Костова" е една от организациите, които най-активно насърчават литературния живот у нас. През 2024 година поезията е на фокус, като предстоят редица полезни и вълнуващи събития – Преводаческа академия, Международна поетична конференция, ателиета по превод, Международният фестивал "СтолицаЛитература" и т.н. Виолета..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Един снимачен миг – в "Артефир" ставаме част от работния процес на режисьора Стефан Командарев върху най-новия му филм с работно заглавие "Made in..
Гражданският журналист е новият публичен "дезинформатор" . Такова определение дава Силвия Недкова, журналистка от сайта "Площад Славейков". Защо? Защото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg