Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Наталия Темелкова, еднокринолог:

Кога затлъстяването е сигнал за по-сериозни заболявания и кога се превръща в диагноза?

Снимката е илюстративна
Снимка: pixabay

През последните 20 години хората с наднормено тегло са станали два пъти повече. Сред останалите причини са заседналият начин на живот и приемането на висококалорични храни. А пандемията от Covid-19 e влошила допълнително общата картина.

"По принцип затлъстяването се определя "грубо", по стандарти на СЗО, като синдром на прекомерно отлагане на мастна тъкан, което неблагоприятно уврежда здравето. Не всеки килограм отгоре е заболяване. Но когато минем определена норма, говорим вече за повишаване на риска. Защото не говорим за естетически вид, а за повишаване на здравния риск и това ни кара да приемаме затлъстяването като заболяване."

Това казва в интервю за БНР ендокринологът, д-р Наталия Темелкова.

Затлъстяването е резултат от нарушено равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. Честа причина за това състояние на прием на повече от необходимата за основната обмяна и за двигателната активност енергия.

Д-р Наталия Темелкова

Според д-р Темелкова първата степен за затлъстяване се определя, когато индексът на телесната маса е над 30-35, а втората степен варира при стойности между 35 и 40.

Наднорменото тегло увеличава вероятността от появата на различни заболявания, сърдечно-съдови, диабет тип 2, мастни нарушения, обструктивна сънна апнея, някои видове рак, остеоартрит и астма. В допълнение ставите доста трудно понасят излишните килограми.

"Над 88 см обиколка на талията при жените и над 102 см за мъжете са вече състояния, които насочват към един по-голям риск“, допълва д-р Темелкова.

Процесът е многофакторен и трябва да се следи, първо, дали няма някакви ендокринни нарушения, но те по-често са следствие от затлъстяването, а не са причина.

"Жените моделират храненето на едно дете още от най-ранна възраст. С изкушенията, които съвременният свят предлага, храненето не е на най-високото ниво“, посочва еднокринологът.

В България се консумира много алкохол, обездвижването, сладките храни и тези с бързо усвояване, оказват отрицателно въздействие върху човешкия организъм и водят до затлъстяване.  

"Необходимо е да има правилна диагностика, че човекът няма друго заболяване и след това да има една балансирана дългосрочна и изпълнима програма как да се храним, как да се движим и разбира се, на кой етап да се включат медикаменти, защото хората много се страхуват от медикаменти“, споделя д-р Темелкова.

През последните месеци на мода е отслабване с препарат за диабет. Това е изключително опасно и рисковано. Има много по-здравословни и естествени начини да загубите част от теглото си. 

"Свалянето на 10 кг е едно, а свалянето на 40 кг е съвсем друго. Когато видим, че тръгваме в неправилната посока, да се опитаме да повлияем на това ниво. Освен това общата медицинска препоръка е да се намали калоражът на храната, а не да се промяна вътре съотношението белтъчини и въглехидрати, защото това на различни етапи от живота уврежда други неща. Пикочната киселина е част от т.нар. "метаболитен синдром", пояснява д-р Темелкова.

Тя подчертава, че свалянето на килограми, трябва да бъде от 1 кг до 1,5 кг на седмица.

Чуйте  подробности в звуковия файл.

Снимки – Рixabay и Кирил Чобанов, БНР
По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дарислав Николов: ИИ има сериозно място в медицината, но няма как да замести емпатията

Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве?  В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..

обновено на 23.07.24 в 12:38
Нина Цанева и Деница Симеонова

Деница Симеонова: За възможностите на женското лидерство в Европа

Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..

публикувано на 23.07.24 в 12:25

Илияна Йотова: Нужен е координиран подход, за да покажем значението на българистиката

Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...

обновено на 23.07.24 в 11:30
Константин Иречек

Константин Иречек, или какво не знаем за него?

На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..

публикувано на 23.07.24 в 09:16

Проф. Любомир Топалов – за Америка, през Япония и Виетнам

Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..

публикувано на 22.07.24 в 12:20