Теория на ненужното

Два милиарда тона боклук произвежда човечеството за една година. Освен на сушата, в океаните, реките и моретата, боклук има и в атмосферата и в космоса. Ако човечеството продължи да произвежда боклуци с темповете, с които го прави днес, скоро ще са му нужни нови 4 планети.
Даже да успеем да съберем всички найлонови торбички, които се веят от клоните на дърветата и из полетата, ако решим проблема с битовите отпадъци изцяло, това би било страхотно, а същевременно ще реши едва 3% от проблемите с отпадъците – останалите 97% са индустриални отпадъци и час от тях се формират още преди производството да е започнало.

Голямата част от световните отпадъци възникват в процеса на производство на нещата, които купуваме – в добива на суровини и енергия, необходима за производствените процеси, както и в транспорта.

Освен начина, по който трупаме боклук, начинът, по който се освобождаваме от него и евентуално го смитаме някъде, където не го виждаме – казва много за самите нас.

Discard Studies или "изследвания на освобождаването от ненужното" е млада интердисциплинарна област, в която се преплитат глобално и локално и която има екологични, икономически, политически, културни аспекти.

"Ние, например нямаме обществен договор за отпадъците. Нямаме споделена рамка какво е важно за нас, какви са ни приоритетите. Интересува ни най-вече, ако може, да не ги виждаме.
Факт е, че е трудно без политическо решение да преминем към друго ниво – какво е лошо и какво е добро по отношение на третирането на отпадъците. Да приемем, че е честно боклукът да се обработва маскимално близо до местата, където се произвежда. Не е честно софийският боклук да се превозва и изгаря например в Девня“, изтъква д-р Велислава Петрова, антрополог и главен асистент в катедра "История и теория на културата". Тя е съставител на последния брой на списание "Семинар BG", посветен на темата за отпадъка.