Два милиарда тона боклук произвежда човечеството за една година. Освен на сушата, в океаните, реките и моретата, боклук има и в атмосферата и в космоса. Ако човечеството продължи да произвежда боклуци с темповете, с които го прави днес, скоро ще са му нужни нови 4 планети.
Даже да успеем да съберем всички найлонови торбички, които се веят от клоните на дърветата и из полетата, ако решим проблема с битовите отпадъци изцяло, това би било страхотно, а същевременно ще реши едва 3% от проблемите с отпадъците – останалите 97% са индустриални отпадъци и час от тях се формират още преди производството да е започнало.
Голямата част от световните отпадъци възникват в процеса на производство на нещата, които купуваме – в добива на суровини и енергия, необходима за производствените процеси, както и в транспорта.
Освен начина, по който трупаме боклук, начинът, по който се освобождаваме от него и евентуално го смитаме някъде, където не го виждаме – казва много за самите нас.
Discard Studies или "изследвания на освобождаването от ненужното" е млада интердисциплинарна област, в която се преплитат глобално и локално и която има екологични, икономически, политически, културни аспекти.
"Ние, например нямаме обществен договор за отпадъците. Нямаме споделена рамка какво е важно за нас, какви са ни приоритетите. Интересува ни най-вече, ако може, да не ги виждаме.
Факт е, че е трудно без политическо решение да преминем към друго ниво – какво е лошо и какво е добро по отношение на третирането на отпадъците. Да приемем, че е честно боклукът да се обработва маскимално близо до местата, където се произвежда. Не е честно софийският боклук да се превозва и изгаря например в Девня“, изтъква д-р Велислава Петрова, антрополог и главен асистент в катедра "История и теория на културата". Тя е съставител на последния брой на списание "Семинар BG", посветен на темата за отпадъка.
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
За БНР цялата 2025 година минава под знака на 90-ия му юбилей. С много паметни моменти е пълна историята на Радиото ни. Много са журналистите, оставили трайна следа със своето репортерско майсторство и присъствието си зад микрофона. И сред директорите му има такива, чиито имена се помнят поради приноса им в развитието на медията. Почти нищо,..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg