Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теория на ненужното

Отпадъците са визуалното свидетелство за това, че променяме планетата

Снимка: Pexels

Два милиарда тона боклук произвежда човечеството за една година. Освен на сушата, в океаните, реките и моретата, боклук има и в атмосферата и в космоса. Ако човечеството продължи да произвежда боклуци с темповете, с които го прави днес, скоро ще са му нужни нови 4 планети.
Даже да успеем да съберем всички найлонови торбички, които се веят от клоните на дърветата и из полетата, ако решим проблема с битовите отпадъци изцяло, това би било страхотно, а същевременно ще реши едва 3% от проблемите с отпадъците – останалите 97% са индустриални отпадъци и час от тях се формират още преди производството да е започнало.

Голямата част от световните отпадъци възникват в процеса на производство на нещата, които купуваме – в добива на суровини и енергия, необходима за производствените процеси, както и в транспорта.

Освен начина, по който трупаме боклук, начинът, по който се освобождаваме от него и евентуално го смитаме някъде, където не го виждаме – казва много за самите нас.

Discard Studies или "изследвания на освобождаването от ненужното" е млада интердисциплинарна област, в която се преплитат глобално и локално и която има екологични, икономически, политически, културни аспекти.

"Ние, например нямаме обществен договор за отпадъците. Нямаме споделена рамка какво е важно за нас, какви са ни приоритетите. Интересува ни най-вече, ако може, да не ги виждаме.
Факт е, че е трудно без политическо решение да преминем към друго ниво – какво е лошо и какво е добро по отношение на третирането на отпадъците. Да приемем, че е честно боклукът да се обработва маскимално близо до местата, където се произвежда. Не е честно софийският боклук да се превозва и изгаря например в Девня“, изтъква д-р Велислава Петрова, антрополог и главен асистент в катедра "История и теория на културата". Тя е съставител на последния брой на списание "Семинар BG", посветен на темата за отпадъка.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40