"Българският Великден или страстите български" на Тончо Жечев разказа за една от най-значимите самостоятелни български акции, продължила близо век и половина в новата ни история – борбата за църковна независимост. Каква е била ролята на заиграването с униатската перспектива, защо мислители като руския философ, публицист и дипломат Константин Леонтиев са смятали българите за "най-опасен" за православното единство народ? Само желанието на Москва да е Трети Рим ли е причина?
Разговор по тази тема с историците професор Пламен Митев, с професор Боряна Бужашка и с професор Ваня Добрева. Включено е и актуално интервю с деветдесетгодишния княз Никита Лобанов-Ростовски Рюрикович – правнук на посланика на Руската империя в Цариград по време на борбите за църковна самостоятелност на България през XIX век – Алексей Лобанов-Ростовски, записано от Румен Дечев.
Професор Пламен Митев смята, че действително можем да говорим за подвиг на народа ни по отношение извоюването на църковна самостоятелност, осъществено между противоборстващи империи и църкви, в рамките на легална и полулегална борба. Той изтъква ролята не само на имена като Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, но и природния усет за дипломатическа уместност на още ред български духовници, просветители и революционери.
Професор Ваня Добрева говори за приноса на наши възрожденски писатели и духовници като Софроний Врачански, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Любен Каравелов и др.
А професор Боряна Бужашка разказва за обособяването и перипетиите на Българската екзархия чак до средата на XX век, когато схизмата е официално снета.
В интервюто с княз Никита Лобанов-Ростовски научаваме за дипломатическия опит на неговия прадядо в Цариград и за отношението на Руската империя към борбите на България за самостоятелна църква.
Открехваме завесата към света на вокалния педагог проф. д-р Етиен Леви. Към неговата преподавателска дейност, която продължава повече от двайсет години. Десетилетия, през които отдава себе си на това да възпитава чувство за естетика в музикалното изкуство, да задава посоката на стотици студенти по пътя към голямата сцена. Един разказ за..
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg