Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Дипломация чрез литература" – нова книга на Анжела Димчева

Снимка: Димитрина Кюркчиева

Излезе монографичното изследване "Дипломация чрез литература" с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на "Изида" и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата. Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18 часа в Българския културен център – София, ул. "Веслец" 13.

Основен фокус на изследването е декадата 1977-1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.

Анжела Димчева каза, че е съвсем навременно излизането на книгата ѝ, която тя подготвя вече 10 години. През 2023 г. ще се чества 110-годишнината на Съюза на българските писатели (СБП) и чрез тази книга се появява, за да напомни за историята на тези важни форуми. Тя подчерта, че голяма част от архива на СБП е изгорял през 2008 г., но чрез благосклонното отношение на Любомир Левчев тя е имала достъп до неговия архив. Това са 6 доста обемни папки, множество книги и брошури, издавани от СБП, агенция "София прес", чуждестранни автори, стотици публикации в наши и чужди медии.

Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи  на изкуството.

Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20 век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. Понятието "културна дипломация" възниква именно след успешния формат на Софийските международни срещи. Редно е Международните писателски срещи да бъдат обявени за нематериално културно наследство на България, а материалите, осветляващи техните постижения, да бъдат публикувани и предоставени на обществените библиотеки у нас и в световни библиотечни центрове.

Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.

Жан-Ерве Базен: "Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война".

Ърскин Колдуел: "Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: "Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели".

Любомир Левчев: "Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел".

В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник "Йомиури" изрича определението: "София е Хелзинки на литературата".

Анжела Димчева даде примери от 70-те години на 20. век, когато процентът за култура от БВП е бил 3.5 %, а годишно са се превеждали повече от 220 книги на български автори в чужбина, финансирани от държавата.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хайде пак...

В редакция "Хумор и сатира" сме установили, че у нас, пък и по света, процесите и явленията се повтарят с учудваща упоритост. Примерите са безброй, а някои от тях можете да чуете веднага след новините в 18 часа ви предлагаме няколко летни сюжета: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", създадени по..

публикувано на 06.09.24 в 17:20

История за трансформиращата сила на любовта и приятелството

"Оскар и розовата дама" от Ерик-Еманюел Шмит отвежда зрителите на вълнуващо пътешествие, което надхвърля границите на възрастта и времето. Превод: Снежина Русинова-Здравкова Режисьор: Стефан Спасов. Сценография и костюми: Нина Пашова. Музика: Милен Кукошаров. Участват: Мария Стефанова, Радина Боршош. Това е история за трансформиращата сила на любовта..

публикувано на 06.09.24 в 15:45

Пловдивчани празнуват на фестивала Station Street

Цветан Цветанов се включва на живо от празничния Пловдив, за да разкаже в "Нашият ден" за фестивала Station Street . Името на събитието е намигване към предишното название на любимата пловдивска улица "Иван Вазов", която била известна като "Станционна", тъй като води до гарата, разказва Цветанов. За втора поредна година фестивалът е..

публикувано на 06.09.24 в 10:20

Националният Военноисторически музей със специална експозиция в празничния ден

Национален Военноисторически музей ще зарадва своите посетители в днешния празничен ден с обновена визия и специална експозиция, посветена на Съединението на Княжество България с Източна Румелия . В "Нашият ден" повече по темата разказва Славея Сурчева , директор на музейния отдел "Връзки с обществеността". Националният военноисторически..

публикувано на 06.09.24 в 10:05

Книга, която се чува и вижда

Романът на Тодор П. Тодоров "Хагабула" вече има признание и награди – роман на годината и беше отличен със специално споменаване от журито на Европейската награда за литература. Авторът, който е преподавател във Филосфския факултет на Софийския университет, до този момент пише само разкази и това е първият му роман. По негово признание да пише..

публикувано на 05.09.24 в 16:45