Великден в Историческия музей във Велинград

публикувано на 15.04.23 в 18:05

Снимка: museum.velingrad.eu

На Велика събота гости на предаването бяха Стойчо Маров – директор на ИМ-Велинград, и Георги Куманов – етнолог и главен уредник в музея. Разговаряхме за важните моменти от създаването на музея, за неговата мисия да опазва и популяризира българските традиции. Гостите разказаха и за историята на интересната колекция от писани яйца, които красят постоянната великденска експозиция, както и за дейността на работилницата за празничното им украсяване.

Историческият музей във Велинград е основан през 1951 година. Инициативата е на Христо Масларов, който поставя началото на музейното дело. След сливането на селата Чепино, Каменица и Лъджене се създава Градски исторически музей, който по-късно е утвърден като къща-музей на партизанката "Вела Пеева”. През 1991 година, с решение на Министерство на културата, статутът му е променен на Исторически музей Велинград, а през 1992 година към него се изграждат и модерни музейни сгради за експозициите. Той е сред 100-те национални туристически обекта.

Георги Куманов и Стойчо Маров в студиото на програма „Христо Ботев“

Георги Куманов и Стойчо Маров в студиото на програма „Христо Ботев“

На своите посетители ИМ-Велинград предлага следните постоянни експозиции:
• Постоянна мемориална изложба "Вела Пеева";
• Постоянна етнографска изложба "Великденски писани яйца", в която освен традиционните за Чепинския край яйца, може да се видят и Великденски яйца, писани с техники от различни краища на България, както и от Източна и Централна Европа;
• Археологически находки;
• Етнографска изложба "Николай Гяуров";
• Постоянна етнографска изложба "Планината гостоприемен дом".

Още в началото на предаването директорът Стойчо Маров представи основните акценти на музейните експозиции. "Тъй като нашият музей, като цяло, е общоисторически, затова спектърът на нашите изследвания и анализът на материалите, които идват при нас е доста широк в исторически обхват. При нас може намерите зъб от мастодонт. Може да видите и пръстен, който е принадлежал на Николай Гяуров, както и други вещи на именития оперен певец. Историческият музей във Велинград предлага неща, които няма как да се видят на друго място. В нашия исторически музей е събрана една доста сериозна колекция от така наречената керамика, тип "Цепина". Това е тракийско наследство. Предположенията са ми, че тук имаме някакъв вид сегрегирано общество, което е свързано с почитането на бог Дионис, като тракийско божество и в негова чест са изработвани тези по-украсени съдове. Като безспорният елемент, който присъства в много голяма част на тази керамика тип "Цепина", това е свастиката. Сега сме в процес на подготовка – някъде, може би в края на есента ще имаме възможност да покажем една много голяма част от колекцията – от праистория до средновековие. Това, което е открито и съхранено в нашия музей, при археологически проучвания."

Етнографът Георги Куманов допълни представата ни за музея с интересни факти за колекцията от великденски писани яйца. "Историята на колекцията от писани яйца на ИМ-Велинград е натрупала вече поредица от десетилетия. През 90-те години аз заварих двадесет яйца – една много семпла бройка. Но същевременно във Велинград беше съхранена тази традиция за изписване с писалка и восък. Така се зароди идеята – най-напред като семпла изложба в самия музей – и започнахме натрупване на писани яйца. Но така или иначе през 1999 г. ние гостувахме с наша изложба "Великденските писани яйца от Чепинския край". Това беше началото. Досега тази изложба и още две други изложби, както и цялостната дейност на музея и т.н., се разви през всичките тези 25 години. До настоящия момент над 2000 яйца имаме събрани в музея, същевременно това е колекция, която е единствена в страната. И която е свързана с развитието на украсата на великденските яйца в Европа, в България и, разбира се, обхваща и нашия район.

Писано яйце с великденски мотиви от чепинския край

Писано яйце с великденски мотиви от чепинския край

Самата техника на писането на яйцата, допринася за тяхното съхранение. Самото изрисуване е един сакрален жест. Това е описано още от нашия корифей в етнографията Христо Вакарелски. Това е сакрална дейност: имаме восък – знаем, че свещите, църковните, че се правят от пчелен восък, имаме писалка. Писалката – някога момата е давала сребърна пара – и й се изковава. Сребро – знаем среброто как участва също в сакралните християнски обреди. И …жените постят, преди да започнат да рисуват. Самите орнаменти също са сакрални – носят познанието от далечни векове назад. И след като се рисува с восък – боядисва се, сваля се восъка – получава се един "филм" от восък и той съхранява яйцето..!"

Хубаво и полезно е и това, че всеки, който желае, може да се научи на древната техника на изписване – с восък и специална писалка.