"Когато станал Петко на 15 години, не слушал баща си и започнал да ходи в селския метох да се учи да чете и пише. В училището той се отличавал със сериозност и внимание в работата му и до 17-годишната си възраст той се научил да прочита гръцки думи и да пише с гръцки букви български думи, като в онова време по южните и източните поли на Родопите новобългарския язик и новобългарското писмо не бяха въведени, а старославянското писмо бе съвършено изчезнало. Това било в 1861 г., когато във всичките родопски християнски села гръцкия език пееха в черквите и учеха в училищата."
Този Петко, за когото пише Христо Попконстантинов, е знаменитият капитан Петко войвода, роден в с. Доган Хисар, Дедеагачко, Западна Тракия или в полите на Югоизточните Родопи, а историята е показателна за езиковата ситуация по българските земи в средата на 19 в., когато кипи Българското възраждане.
Обикновено свързваме този исторически период с будните градчета отсам и оттатък Балкана, родили големите фигури на националните, просветните и духовните борби на народа ни. Как обаче протича Възраждането в Родопите и кои са неговите най-ярки изразители и водачи – за това май много не знаем. Затова в предаването "За думите" се обръщаме към запаления познавач и изследовател на историята на родопчани и прекрасните родопски говори и традиции – доц. Георги Митринов, самият той роден в този красив български край.
В цялата българска езикова и етническа територия по времето, когато започва Възраждането, родният български език е подложен на натиск от една страна от турския – официалния административен език на Османската империя, а от друга – от гръцкия – езикът на църквата, търговията и "високата" образованост. Това важи и за Родопите, където ситуацията е още по-тежка заради големия процент ислямизирано население и заради близостта и силното влияние на гръцкия фактор. За Източните и Западните Родопи възрожденските процеси завършват чак в началото на ХХ век.
В Среднородопието макар и трудно, на "скокове" и със закъснение борбата за национално, духовно и езиково еманципиране на българите върви, както навсякъде по българските земи. Началото поставя една забележителна фигура, за която почти няма запазени исторически сведения – поп Глигорко или йеромонах Григорий, таксидиот от атонски манастир, който въвежда богослужение на роден език, обучава децата на родопчани и подготвя свещеници. Според силите и възможностите си местните преписвачи на дамаскини и учебни помагала се опитват да ги направят разбираеми за хората като търсят съответствия за понятията на няколкото езика, познати най-вече на мъжкото население – родния български родопски говор, турски и гръцки. Чуйте повече в звуковия файл.
Да осигур ят смислени занимания в безопасна среда на децата през дългата лятна ваканция е изпитание за много български семейства. Класиката "при баба и дядо на село" вече не е така масова по обективни причини, а и баба и дядо много трудно се конкурират с примамливите екрани на мобилните устройства. За щастие има институции, които предлагат..
Неотдавна в галерия "Мисията" на Държавния културен институт към министъра на външните работи бе представена една прелюбопитна книга "Йордания с велосипед. Моето лично пътуване". Нора Михайлова, съпруга на бившия ни посланик в Хашемитското кралство Димитър Михайлов, чиито мандат там беше от 2019 до 2023 година. Четивото съдържа 24 репортажа..
В този епизод ще чуете: • какво е Антарктида, какви емоции предизвиква досега с ледения континент, каква е цената на мечтата – проф. Христо Пимпирев; • какво е усещането и емоцията при първото стъпване на ледения континент – за хидробиологът доц. Любомир Кедендеров от Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“, който открива множество видове риби,..
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и музикант, и философ; един от българите с най-разностранни таланти, както пише за него Иво Милев в своята биография за него. Аз бих добавил: мъдрец, но наивен мъдрец, тъй като дълго време отдава на..
Много от нас са чували и посещавали рибарското селище Ченгене скеле до Бургас – едно живописно място, което привлича със своето очарование и..
Предстои шестото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River, което ще се проведе в село Дебнево, община Троян. Основател..
Един от най-великите саксофонисти в историята на японския джаз и на японската авангардна музика въобще, живата легенда на фрий джаза от последните 6..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
