Театралните награди "Аскеер" ще бъдат връчени тази вечер (24 май) за 32-ри път. Престижното отличие се присъжда от фондация "Академия "Аскеер" на най-добрите постижения в театралното изкуство през изминалия творчески сезон.
Кои от номинираните ще получат награда, ще стане ясно едва на церемонията довечера. Отсега са известни единствено носителите на "Аскеер" в специалните категории:
Тази година с почетен "Аскеер" е удостоена актрисата Елена Райнова.
Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство се присъжда на Светослав Кокалов – художник, сценограф и педагог.
Проф. Кокалов е носител на две награди "Аскеер" в категорията "Сценография" – за работата си в постановките на Александър Морфов "Дон Кихот" (1994) и "Бурята" (1997) в Народния театър "Иван Вазов". Но за първи път в историята на "Аскеер"-ите сценограф ще бъде удостоен с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство.
"Беше разтърсващо като новина, когато я научих. Огромна чест – за мен лично. На гилдията ѝ се полага такава награда, но не съм никога предполагал, че точно аз ще бъда първият в списъка, който, надявам се, нататък да се попълни с още имена", сподели в "Артефир" Светослав Кокалов.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Професор Кокалов е създал над 40 сценографски и повече от 15 костюмографски решения за драматични и музикални спектакли. Работил е с едни от най-изявените български режисьори – Крикор Азарян, Иван Добчев, Александър Морфов, Стоян Камбарев, Пламен Марков, Бойко Богданов, Явор Гърдев, Димитър Еленов, Лилия Абаджиева.
От 1990 година професор Кокалове преподавател по сценография в Националната художествена академия и неин ректор в два мандата – от 2007 до 2015 година.
Фотографи: Росен Димитров, Начо Каменов, Стефан Н. Щерев, Иван Томов, Велина Кокалова
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ. Разположена е в четири пространства на Художествената галерия – Казанлък. Това е първият опит за цялостно представяне на, както я нарича директорът на галерията Пламен Петров, куратор на изложбата – "едно..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Пламен Тотев за книгата му "Митове за сътворението". В книгата са разказани старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове – за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните. От тях ще научите..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
От години Банско е не само предпочитана зимна ски дестинация и лятна възможност за туристически преход из планината, а и град, предлагащ богат палитра от културни събития и срещи. Общината изпрати месец юли с препълнени площади и наситена фестивална програма и за 27-и път е домакин на един от най-мащабните джаз фестивали "Банско джаз..
Фестивалът за дизайн на персонажи Pictoplasma ще се състои във Варна за втори път с балканско издание. Артисти от България, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна ще покажат най-новите тенденции в дизайна на персонажи от сферите на съвременно изкуство, стрийт арт, мода, илюстрация и анимация с балкански привкус. Pictoplasma x Balkans..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
