Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Независимата журналистика в Беларус е забранена

На 22 май т.г. стана известно, че Александър Лукашенко е помилвал блогъра Роман Протасевич, бивш главен редактор на платформата Nexta, който преди две години беше свален от самолет на Ryanair, приземен принудително в Минск, заедно с приятелката му София Сапега, администратор на платформата "Черната книга на Беларус". Три седмици преди неочакваната развръзка Протасевич беше осъден на осем години колония за престъпления като организиране на масови безредици, подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, призоваване на санкции срещу Беларус, създаване или ръководене на екстремистка група и заговор за завземане на властта.

За случая "Протасевич" и за съдбата на журналистите в Беларус е разговорът в "Мрежата" с Витаут Сиучък, работил за радио "Свобода", а в момента част от екипите на две независими и свободни медии, Беларуско радио и Белсат TV, чиито редакции се намират във Варшава, Полша.

Преводът в ефир е  на Владимир Бернер.

Да заплюеш ценностите

"Когато Протасевич беше задържан, той заяви че в Беларус го заплашва смъртно наказание, но само след няколко дни и седмици видяхме заявления, в които той възхвалява режима и казва, че е благодарен на Лукашенко, че е костелив орех и т.н. И той започна да съдейства на режима. Ние знаем, че в своите показания Протасевич издаваше други хора, които бяха в опозиция. Има информация, че е давал показания и срещу Сапега, неговото момиче. Режимът явно изцяло го използваше. Протасевич официално е в списъка на терористите, но въпреки това беше помилван, защото е започнал да съдейства на режима, а режимът би искал хората да постъпват като него. Режимът иска да смаже другите политически затворници, които не се прекършват независимо от изтезанията. Именно заради това Протасевич беше помилван и това е пример, чрез който режимът казва: "Вижте какво може да се получи, ако заплюете ценностите си и всичко останало – тогава ще бъдете свободни“.

Не трябва да се мълчи

"Важно е темата за беларуските политически затворници да не изчезва от ефира. Защото в една европейска страна се изтезават хора заради техните политически възгледи. Ние знаем, че сега има най-малко 1500 политически затворници, чиито имена знаем. Но може затворниците да са много повече. Правозащитниците споделят, че хората се страхуват да се обръщат към тях, опасявайки, че могат да бъдат шантажирани от страна на държавните органи и на милицията. Ще напомня, че в Беларус се изпращат хора в затвора и заради реакцията им на това, което пишат другите в социалните мрежи. Наскоро умря Николай Климович, който  беше на 41 години. Той имаше болно сърце, но това не попречи на съдията да го вкара за една година в затвора, само заради това, че беше публикувал карикатура на Лукашенко в социалните мрежи. Този човек почина на втория месец от пребиваването си зад решетките. Положението се влошава с всеки изминал  месец. Ние знаем, че липсва информация за някои политически затворници в продължение на повече от 100 дни. Работата е там, че в затвора излежават присъда най-малко 33 журналисти заради това че са си вършили  работата. Заради това, че са просто журналисти.

Беларус и черната статистика на убити журналисти

"Знаем за тези ужасни случаи, знаем, че те не са разследвани официално и не се знае какво наистина се е случило с тях или пък се измислят някакви версии, в които никой не вярва.

Що се касае до блогъра Андрей Паук и Руслан Кулевич, създател на "МОСТ", то те са на безопасно и сигурно място в Литва и в Полша. На Руслан Кулевич, преди за замине за Полша, му счупиха двете ръце само заради това, че работи като журналист. Това го направиха милиционерите, хората от силовите структури на Лукашенко.

Денис Ивашин е журналист, когото съвсем наскоро осъдиха на 13 години и един месец, защото в едно журналистическо разследване разкри политическите преследвания срещу беларуси, в които участваха бивши бойци от украинските спецчасти "Беркут",  които са подозирани в това, че през 2014 година са убивали демонстранти на майдана в Киев. Лукашенко прие тези бивши милиционери на служба и поради разкриването на тази информация от Ивашин, той беше осъден.

Екатерина Андреева е моя колежка от телевизионния канал "Белсат". Тя беше задържана само заради това, че вършеше своята журналистическа работа, а конкретно стриймваше от площада в Минск акция в памет на художника Роман Бондаренко, който беше убит /…/Заради тази си работа тя получи няколко години затвор. След това, докато беше в затвора, беше осъдена повторно по член от Наказателния кодекс, който гласи "държавна измяна". Така Екатерина Андреева получи повече от осем години в лагер. Това е ужасната реалност в Беларус. На практика независимата журналистика е забранена. Почти всички недържавни медии са признати за екстремистки. Това са каналите БЕЛСАТ, радио "Свобода". Даже за репост на публикации от тези медии хората биват задържани и вкарвани в затворите, където са подложени на издевателства. Така към момента изглежда журналистическата ситуация в Беларус./ …/

Кога ще можем да се приберем у дома

"Трябва да падне режимът на Лукашенко. В същото време виждаме, че това не е достатъчно. Русия води агресивна война срещу Украйна. Руските войски са и в Беларус. Докато те са в Беларус, трудно би могло да се говори за освобождаване на страната. Много наши политици заявяват, че Беларус на практика е окупирана държава. Затова, за да се върнем в страната, за да се чувстваме там сигурни, ни е нужен края на режима на Лукашенко, както и да бъде отслабена Москва, за да няма време и възможност да се намесва във вътрешните работи на Беларус. Именно заради това беларуските граждани свързват надеждите си за освобождаване на страната си от режима с резултатите от войната в Украйна. Ако победи Украйна, ние ще получим такава възможност – да се върнем у дома.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Майки с колички и възрастни хора – част от дебата за достъпната среда

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" се обсъжда темата за достъпната среда за хора с увреждания , майки с колички и възрастни хора. Събеседник е Валентина Христова , представител на общността "Мостове" и майка на дете с увреждане, която разказва за кампанията "Задай посока". Основната цел на кампанията е да насърчи гражданите..

обновено на 02.10.24 в 11:54

Отвъд клетките: Значителен брой българи искат по-добро отношение към животните

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", по случай Световния ден на селскостопанските животни и в навечерието на Международния ден за защита на животните, обсъдихме важни теми, свързани с отношението към животните и практики, които би трябвало да останат в миналото. Един от поводите за дискусията е неотдавнашното решение на Ветеринарния..

обновено на 02.10.24 в 10:51

Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато

Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато. В "Нашият ден" чуваме гласовете на граждани и представители на местната власт, както и откъси от филма "Призраци от мините – завръщащата се заплаха от рудодобив в община Своге". Събеседници в разговора са  Екатерина Петрова , адвокат и управител на клона на сдружение "Ти решаваш" за..

публикувано на 02.10.24 в 09:32
Центърът на село Арчар

От древния град Рациария до днешното село Арчар

Арчар е най-голямото село в област Видин, с население от около 2700 човека. То има двойно повече жители, отколкото общинския му център град Димово. Селото е разположено по поречието на река Дунав между градовете Видин и Лом. Населеното място е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария. Създадено е през II век като постоянна станция..

публикувано на 02.10.24 в 09:10

Етиката като инструмент за посрещане на бъдещето

Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.   Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в..

публикувано на 01.10.24 в 12:10