Медиите и пехливанските им борби

Годишен доклад на институт "Ройтерс" за изследване на журналистиката предизвика разнопосочни реакции, както и оставката от Консултативния му съвет на Мария Реса, Нобелов лауреат за мир, заедно със съоснователя на "Новая газета" Дмитрий Муратов.

Кои са проблемите, свързани с доклада? Вярно ли е общото впечатление, че в изследването се описва цялостна картина за състоянието на медиите в определена държава?

Какво не взема предвид докладът, когато прави своята оценка? Можем ли да твърдим, че той е признание за деформирана картина на медиите? Или?

Коментар в "Мрежата" прави Петър Карабоев, зам. главен редактор на в. "Дневник".

Как докладът беше употребен в България

"В България беше злоупотребено с доклада, защото той беше използван да се изтъкват определени медии и медийни групи за това колко много хора ги четат и как ги харесват, че са изключително популярни и т.н., което е спорно в няколко посоки, но е показателно за две неща. 

Едното е дали наистина се нуждаете от легитимация, от някакъв авторитет, който идва от институт на Ройтерс, намиращ се в Оксфордския университет и използвал някакво спорно онлайн проучване? 

И второ – не мислите ли, че наистина сериозният разговор трябва да е съвсем друг и той започва от това, че огромна част от българите, говорим за 70-80%, казват, че не вярват на новините и на медиите в България? И в това тясно пространство, което остава (и тук ще цитирам доклада, че само 28% от анкетираните казват, че имат доверие на новините в България и на медиите, приблизително същия резултат съм виждал в друг доклад, който излезе преди месец на института GLOBSEC – там 31% от българите казаха, че имат доверие в медиите в България) започваме да правим някакво боричкане и някакви борби кой е по-голям юнак в цялата тази работа, вместо да се опитаме да замълчим и да си зададем абсолютно други въпроси. 

И на трето място ще добавя, че е любопитно, че в развитите общества, където, разбира се, също има много сходни процеси и проблеми, дезинформация, недоверие към основните новинарски източници, новинарските издания поставиха акцента върху нещо друго и то е, че все повече хора и особено тези до 30-годишна възраст, умишлено избягват, целенасочено избягват четенето на новини, а много млади семейства ползват телевизора само като мултимедийна платформа. Оттук започва разговорът за проблема с този доклад , а именно използваната методология в него.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – в. "Дневник"