Демократичното училище е модел, който съществува повече от век, от десетилетия се практикува на много места по света, а от 10 години и у нас в Центъра за демократично учене, рожба на усилията на ентусиастите от българската Общност за демократично образование (ОДО).
Тази година редовното годишно събитие – Европейската конференция за демократично образование, за първи път се проведе в България. ОДО имаше честта и нелеката задача да подготви събитието, да посрещне близо 170 гости от 15 европейски и други страни и да участва активно в дискусиите. За организаторите това е знак за доверие и подкрепа.
Дали обаче моделът на Демократичното училище има възможност за спокойно и пълноценно съществуване у нас. Дали идеите, които са в основата му, и успешните практики се проучват от отговорните за управлението на българското образование, за да се ползват за подобряване на климата в масовото училище и постиженията на учениците.
Разговорът за образованието на децата ни изглежда е на дневен ред, навярно заради незадоволителните резултати от НВО и зрелостните изпити, но и поради нарастващото усещане, че нещо в стандартното образование не е наред, че вложените средства и човешка енергия не дават резултат. За съжаление мерките, които засега се предлагат от МОН, не влизат в дълбочината на проблемите. Самите цели на образованието остават под въпрос, въпреки декларираните в документи и предписания намерения за нови подходи, методи и обхват на работата с децата и младежите в училище.
Точно затова внимателното проучване на нетрадиционни, нестандартни модели, каквото е Демократичното училище, биха били полезни за осмисляне на масовата практика и евентуалното ѝ подобряване.
В рубриката "Всичко за образованието" продължаваме да търсим и представяме идеи и практики, които да подтикват към истински ангажиран и смислен разговор за образованието на децата ни. В звуковия файл чуйте интервюто с Маги Благоева, съоснователка на ОДО и директорка на Центъра за демократично учене в София, което направихме по време на Европейската конференция за демократично образование 2023.
Специално, за да бъде член на журито на младежкия конкурс за изпълнение на песен от филм или мюзикъл "Киното – моя любов, моя песен", подкрепен от община Варна, от Италия пристигна Иван Лазара. Той е вокален треньор на фестивала в Сан Ремо и музикален директор на West Scotland University в Рим. Човекът, който извайва гласовете на италианските звезди се..
Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала от най-престижното състезание по математика в света за годината, 65-ата Международна олимпиада. "Това е най-старото математическо състезание в света и служи като пример за съставяне на всички състезания, като България е една от основателките на тази олимпиада, тъй като заедно..
Професионалната техническа гимназия в Габрово е създадена през 1893 г. първо като кожарско училище с името на д-р Никола Василиади, на чието щедро дарение дължи съществуването си. Никола Василиади е роден в Букурещ, където семейството му се е преселило около началото на XIX век след опожаряването на Габрово и в търсене на сигурност и поминък...
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
