Ото Вагнер се смята за един от родоначалниците на австрийския модернизъм в архитектурата. Роден във Виена през 1841 г., преминава през различни роли в живота. Той е учител, студент, градоустройствен плановик, архитект и разбира се, дизайнер на цялостна среда. Той е професор и преподавател по архитектура във Виенската академия за изящни изкуства.
В края на 70-те години на XIX век се появяват жилищни сгради, в които все по-ясно се проявява стремежът на архитекта да модернизира формите в съответствие с нуждите на градско строителство. В онзи период Вагнер вече е постигнал пълна независимост и започва да строи обекти за своя сметка, които продава по същия начин, както правят художниците, след като създават някоя нова картина.
Този метод на работа е много подходящ за виенския архитект, защото не само осигурява независимост в творчеството, но и носи доста добри приходи. Постепенно Вагнер започва да се фокусира само върху богати купувачи. Той се стреми да създава жилищни сгради, които са естетически значими на външен вид и допълват съседните обществени сгради.
До средата на 90-те години на XIX век Ото Вагнер проектира три сгради в стил Виенски сецесион (нем. Wiener Sezession). Те са част от неосъществения от архитекта проект за превръщането на района между Карлсплац и двореца Шьонбрун в огромен величествен булевард.
"Къщата с медальоните" e изцяло украсена със серия златни медальони и орнаменти, които изобразяват различни исторически фигури, като придават уникален и изразителен характер на сградата.
Най-впечатляваща е сграда "Майолика", която се намира на "Линке-Винцайле" 40 във Виена. Фасадата е изцяло покрита с майолика и гланцирани керамични плочки в цветните флорални мотиви, които характеризират ранния Виенски сецесион. Флоралният дизайн на фасадата е направен от ученика на Ото Вагнер – Алоис Лудвиг.
През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йозеф Хофман, Коломан Мозер и други художници и архитекти, основават артистичната група "Виенски сецесион".
Ото Вагнер винаги се е интересувал силно от градската среда и през 1890 г. проектира новия градоустройствен план на Виена.
Между 1894 г. и 1901 г. на виенския архитект е възложено да проектира нова железопътна система, свързваща градските и крайградските райони на растяща Виена. Архитектът проектира 36 станции и 15 моста, които съчетават желязо, камък и тухли.
Един от най-трансформиращите проекти на виенския архитект е сградата на Австрийската пощенска спестовна банка. Построяването на сградата отнема почти цяло десетилетие. За изграждането са използвани нови материали за времето, като стоманобетон, метал, камък и стъкло.
Ото Вагнер строи две вили за собствени нужди по различно време. Те са разположени една до друга, но не си приличат. В тях можете да проследите революцията на творчеството му – от Ренесанса до Ар Нуво (Art nouveau – ново изкуство – фр.).
Първата вила представя "ранния“ Вагнер. Сградата е построена през 1888 г. По това време Вагнер работи в стила на историзма и се ръководи от ренесансовите образци на световната архитектура. Той планира да използва сградата като лятна къща, но скоро семейството се премества там за постоянно. Южното крило, предназначено за зимна градина, се превръща в жилищно.
Втората вила на виенския архитект е строена през 1912-1913 г. По това време Ото Вагнер напълно е изоставил "историческия" стил. Новата вила е построена върху основа от стомана и бетон. Геометрично строгият облик на сградата в стил Ар Нуво е абсолютно лаконичен. Асиметричната фасада е прорязана от множество тесни високи прозорци. Белите стени са украсени с няколко полихромни стъклени мозайки от Мозер и скромни орнаменти от сини плочки.
Тази вила е била предназначена за втората съпруга на архитекта – Луиз, която е била 18 години по-млада от него. Предполагало се е, че вдовицата ще живее в тази къща след смъртта на архитекта. Луиз умира през 1915 г., а Ото Вагнер надживява жена си с три години и умира във вилата през пролетта на 1918 г.
Сянка, лед и добра книга – рецептата срещу летните горещини. Какво четем през лятото в "Артефир" – Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова от "Библиотека България" представят три нови заглавия на млади български автори. Романът "Тунел към изгрева" Лъчезар Ангелов е дълго подготвяна книга. Издателите открояват изключителното авторово боравене с..
Созопол е домакин на 18-ото издание на Международния младежки фестивал "Музите" от 5 до 16 юли 2024 г. Екипът на "Домът на музите" има възможността да предава директно от Созопол и да бъде част от този вълнуващ младежки фестивал, който събира на една сцена над 1000 участници на възраст от 5 до 35 години от 12 държави, сред които Молдова,..
Ако пишете кратка хумористична проза или стихотворения и се чудите кой би оценил таланта ви, Хасковският Каунь е мястото. Но не отлагайте много! До 15 август можете да изпратите до три творби, съобразени с единственото ограничение, което организаторите стриктно спазват – без политически или расистки шеги . И още – във връзка с 25-годишнината..
В епизод 550 "Трамвай по желание" представя на своята публика отчета на "Кукерикон" за сезон 2023/24 на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Популярният символ на Сатирата започва своя разказ с една нестандартна проява – участието на театъра в онлайн фестивала OPEN STAGE EUROPE. Там театърът представя две свои заглавия, а именно "Една задръстена..
До 29 юли в галерия "София Прес" може да бъде видяна една уникална експозиция – проектът "Пейзажът в скулптурата" на Света Атанасова. "Пейзажът в скулптурата" е реализиран в галерийното пространство като награда за участието на авторката в Националната изложба-конкурс за живопис и скулптура "Млади български художници" на СБХ. В..
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по..
След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева , директор на издателство..
"Никоя друга опера на Вагнер не е получила толкова хвалебствия или е била обект на толкова критични подигравки като Лоенгрин. Едно е ясно – предвид..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg