Изкуството да се живее в градове

Къде са българските градове на архитектурната карта? Непосилно ли е изкуството да се живее в градове? А градовете са не само хора и улици... От сградите към градовете при архитектурния модернизъм до мегаполисите и антиурбанизма днес. Това е темата на предаването "Какво се случва". Повод за този разговор е един "Речник на термините по урбанистика". 

В този речник са събрани не само термини, исторически данни и фактология, а по интересен начин е представено развитието на градовете – как се изменя тяхната динамика. Темповете на развитие са ускорени, съответно и нашите решения трябва да бъдат по-бързи. 

Тази монография е плод на повече от 15 години изследователска работа в сферата на урбанистиката, географията и икономиката на градовете. Първата част съдържа около 440 термина и понятия, свързани с градовете. Втората част на речника е наречена "Бащите на термините или хората под линия" – събрани са 330 автори (български и чужди) – философи, социолози, историци с принос в изследването на градовете.

Авторът на монографията "Речник на термините по урбанистика" д-р Делян Ангелов – гл. асистент в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", преподавател в катедра "Икономически науки" на Факултет "Икономически и социални науки", разказва повече:

"България закъснява с едно-две десетилетия, а в урбанизацията закъснението е най-голямо, за съжаление. Смятам, че в последните 30 години се движим в една неправилна посока. Повечето европейски страни отдавна имат коренно различна стратегия в урбанизацията.

Отчайваща е тенденцията в България да се повтарят грешки, които много европейски страни отдавна са признали и разрешили – например презастрояването на испанското Средиземноморско крайбрежие 70-80 години на ХХ век. В Гърция нямаше такова презастрояване и те само спечелиха от това. Все повече с напредъка на културата и цивилизацията се вижда, че т.нар. "автомобилизация", бетонът и асфалтът отстъпват все повече на природосъобразния начин на живот. Но този тип урбанизация, който се развива у нас през последните 60 години, прави невъзможно въвеждането на новите тенденции в икономиката – кръгова, зелена...  

За градовете – като съдържание и функция на история, настояще и версии за бъдещето – обиталище на голяма част от населението по света – разказва проф. д-р Станимир Кабаиванов от Факултет "Икономически и социални науки", зам.-ректор на ПУ "Паисий Хилендарски".

"Градът определено има цена и тя в много случаи не се измерва само с пари. В крайна сметка всичко се свежда до качеството на живот и до взаимодействието с околната среда. Цената на градовете не се измерва само със стойността на жилищата или до парите, които се плащат, за да се живее в тая обстановка. Някои неща са много по-скъпи – чист въздух, достатъчно жизнено пространство...

Една от причините да говорим за този речник е един проект, реализиран със Столична община, и свързан с подобряване на транспорта – "Транспорт до поискване". Това са не толкова гигантски стъпки, но те са необходими, за да започнем да се движим в правилната посока. Първите практически резултати се появиха в рамките на 2 години. Като се има предвид динамиката на развитието на света, мисля, че и малките стъпки също биха ни помогнали.

Такъв проект е "Иноеър", който прилага експериментално мерки в тематичната област "качеството на въздуха“ и по-специално "иновативни решения за мобилност и зелено придвижване“. Проектът тества в реална среда нови за България и Европа транспортни услуги и решения пилотно в кварталите "Манастирски ливади" и "Бъкстон", с които да даде на гражданите алтернативи за придвижване, да намали трафика от автомобили и да подобри качеството на въздуха. Проектът предлага набор от инструменти, които да намалят придвижването на единични превозни средства и ще подобрят качеството на въздуха в града. След завършване на "Иноеър" градът ще разполага с набор от координирани инструменти за политика, включително."

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимки – pixnio.com