Трагикомедия или ведър темерутлук – историята на една психическа устойчивост

"Мама и татко се сгодиха през октомври 1927 г." – с това изречение започва "Бивалици", автобиографичната книга на Вера Мутафчива. С неподражаемия си стил и гледната точка на всеприсъстващ автор тя разказва първите си съзнателни спомени, всъщност опреди това както стана ясно. Със забележителен стоицизъм, ирония и самоирония тя предава не само своите преживявания, но и премеждията през които минава семейството ѝ, както и историческите събития, на които е свидетелка. "Татко Петко, ти нищо не работиш, само четеш, пишеш и пушиш", казва авторката на баща си (Впрочем, баща ѝ чете и когато се храни на масата или върви по улицата). По-късно, със себеирония тя ще разбере бащините занимания, защото и нея ще сполети същото: половин век да вади хляба си като чете, пише и пуши.

"Двурогото чело, стиснати устни, и нещо бабаитско в позата. Характерец!" - описва себе си авторката и споделя, че съумява да преживее немалкото премеждия, които животът ѝ поднася с "ведър темерутлук", избирайки за себе си жанра на трагикомедията.

Ранните детски впечатления, отработването на травмите, педагогическите похвати на времето са тема на презентацията на психотерапевта проф. Орлин Тодоров "Трагикомедия или ведър темерутлук – историята на една психическа устойчивост".

Откъсите от "Бивалици", прочетени от актьора Веселин Ранков, както презентацията на проф. Тодоров са любезно предоставени от екипа на "1002 продукции", студио за производство на аудиосъдържание.