"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в прословутата му книга, влизат много аспекти на трагедията – насилия, убийства, бежански потоци, но най-вече – обезбългаряване на големи територии, съсипване на стопанства и родове, изграждали с векове бита си.
В разговор с професор Светлозар Елдъров, с доцент Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт, с Иван Бунков, журналист и главен редактор на "Нов живот" в Кърджали, и с Георги Андреев, директор на ансамбъл "Филип Кутев", узнаваме както подробности от историческите събития тогава, така и с какви прояви ще бъде почетена паметта на нашите бежанци от гоненията. Узнаваме и че когато това става чрез облагородяващия дух на изкуствата, това говори за сила и надмогване на болезнените спомени, още пазени от родове и семейства из цяла България.
Професор Елдъров се спира и на военния аспект на трагедията, предизвикана от опразване на току-що завоюваните територии от българските войски, оставили местното население на произвола на башибозушките орди. Доцент Стоянова разказва за спонтанни прояви на човеколюбие от отделни противникови войници, както и за двуострата сила на понятието "национализъм", а Иван Бунков говори за арт-проявите, предвидени да увенчаят честването в родното му тригранично село Хухла, както и за 42-ата избити хухленци по време на трагедията.
Георги Андреев пък информира за двата концерта на ръководения от него ансамбъл, които ще бъдат изнесени на връх "Св. Илия".
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев да се въведе задължителна матура по математика в края на 12 клас. "Идеята не е добра, защото ние се опитваме да подобряваме лошите резултати, но това не става с въвеждането на нови изпити или..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но неведомите пътища Господни не само ме отведоха отново там, ами ме впуснаха в екстремно приключение в La Vallee des Couleurs Nature Park – Природния парк "Цветната долина". 450-те акра на парка навремето..
Споровете кой от двамата светци заслужава да бъде честван на 14 февруари - нашенският Трифон Зарезан или чуждоземният св. Валентин – изглежда поутихнаха, примирявайки традицията с глобално комерсиалното съвремие. Или просто напоследък избледняха пред актуалните ни местни проблеми и световните катаклизми. 14 февруари обаче неотменно, макар и не..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век" – едно художествено събитие, което с визията и находките си зададе нов поглед върху начина, по който модернистична Европа присъства в..
За БНР цялата 2025 година минава под знака на 90-ия му юбилей. С много паметни моменти е пълна историята на Радиото ни. Много са журналистите, оставили трайна следа със своето репортерско майсторство и присъствието си зад микрофона. И сред директорите му има такива, чиито имена се помнят поради приноса им в развитието на медията. Почти нищо,..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
