Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На лов за сън

Снимка: Pexels

Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през деня плака, да намали стреса, да съхрани паметта ни и способността ни да общуваме с другите и със себе си. Добрият сън е от съществено значение, а системното недоспиване поражда редица проблеми. Тези факти вече са доказани, но това не ни помага, ако имаме трудност да заспим.

Потопени сме в култура, в която ако не постигнем нещо с усилие, значи не сме се напрегнали достатъчно. Сънят обаче няма как да го "изработим", не можем да заспим, просто защото така трябва или искаме. Човекът е единственото живо същество на земята, което страда от безсъние – онова същото състояние, което води до проблеми – от намалена концентрация до депресия и алцхаймер.

В луфта между научното познание и личния опит се разполага "Как да си върнем съня" на нидерландската авторка Брехе Хофстейде. Книгата, в превод  от нидерландски на Мария Енчева, е нещо като есе-размисъл, разделено на 24 глави – колкото са часовете в денонощието.

Брехе Хофстейде не е учен, тя е писателка, авторка на роман, както и на сборник есета, посветен на феномена на прегарянето. "Как да си върнем съня" не е рецептурник или книга за самопомощ – авторката излага личния си опит, който споделят немалка част от хората по света, за да стигне до решението – което открай време е било току до нас, като светият Граал на заспиването, забравен на нощното шкафче до главата.

Чуйте повече за книгата от журналистката и литературен наблюдател Десислава Желева.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Маршал Петен и първото правителство на режима на Виши през юли 1940 г.

Под сянката на Виши

На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..

публикувано на 10.07.24 в 17:35
Д-р Пламен Димитров

Попитай психолога: За целувката и психичното здраве

В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.

публикувано на 10.07.24 в 10:15
Орхидея Dactylorhiza incarnata или месесточервен дланокоренник (снимка: Стефан Найденов, група

Орхидеите в България: Епизод 2 – Таксономия и изобилие

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidaceae. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..

публикувано на 09.07.24 в 16:30

Защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми?

Те са звездите на кучешкия свят – най-любимата и желана порода кучета. Често имат и професия – водачи или актьори. Безспорен факт е, че те са винаги гладни. В рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разказва защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми. Учени от университета в Кеймбриж засичат мутация на специфичен ген у лабрадорите и..

публикувано на 09.07.24 в 13:33

Метаматериалите – наука, неразличима от магията

"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят така, че магията да придобие реални измерения. Невидими повърхности, по-здрави конструкции, по-гъвкави основи – метаматериалите са изкуствени композитни материали с предварително зададени свойства,..

публикувано на 09.07.24 в 12:21