Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йоанна Елми:

"Преход" – винаги чакаме нещо да се оправи

Йоанна Елми
Снимка: БНР

"Преход" – това е думата, която често използваме, когато искаме да обвиним другите за нещата, които ни смущават, и да наречем всичко ново, което не ни харесва в съвремието. Почти 35 години след началото на прехода в България тази дума обхваща широк спектър от събития и процеси. Независимо от това как гледаме на прехода и какво представлява той за нас, фактът, че този период оказва значително влияние върху историята и културата на страната, е неоспорим.

Изкуството и литературата са тези сфери, които често по-бързо отразяват и осветяват сложни и нееднозначни теми, дори преди историята да ги докосне. Така че може би е време да разгледаме миналото, което не отмина, и да се запитаме дали изкуството може да ни помогне да се справим с него.

В интервюто с писателя и журналист Йоанна Елми тя предоставя своята перспектива за българския преход. В ефира на "Нашият ден" тя го описва като състояние, в което се "надяваме, че след него ще бъдем по-добри и обществото ще се оправи". “Ние винаги чакаме нещо да се оправи“, казва тя.

Тя казва още, че липсата на ясна посока идва от начина, по който беше изпълнен нашият преход. "Ние преминаваме от един тоталитарен режим, който има своя пантеон от символи и правила за държание в обществото, към свобода, която сами трябва да си изградим. Ние нямаме тази памет и това съзнание за тази свобода“, казва тя.

Според нея не разполагаме с паметта и съзнанието за тази свобода, затова този процес поражда "несигурност и неяснота" по отношение на нашето бъдеще.

"Това поражда един процес, в който не знаем накъде отиваме, затова и обществото ни се е насочило към двата ни съществуващи пантеона, които имаме вече – социализмът с цялата му символика и история, а другият е Възраждането, който е още по-назад", посочва Елми.

Според нея след 1989 година фасадата се променя, но хората остават в голяма степен същите. "Промяната на институциите не може да промени един човек и да му съобщи, че е свободен и че всичко, което знае, не е истина“. Това предизвиква "когнитивен дисонанс и социална шизофрения, като оказва силно влияние върху нашите личности и обществото като цяло", посочва тя.

Йоанна Елми смята, че изкуството може да бъде един от пътищата към преодоляване на тези трудности. Чрез изкуството можем да си осмислим миналото, да се изправим пред наследството си и да се опитаме да разберем какво значи българският преход. И така, може би изкуството ще ни помогне да намерим пътя си в тази нова свобода, която трябва да изградим сами.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12