"Преход" – това е думата, която често използваме, когато искаме да обвиним другите за нещата, които ни смущават, и да наречем всичко ново, което не ни харесва в съвремието. Почти 35 години след началото на прехода в България тази дума обхваща широк спектър от събития и процеси. Независимо от това как гледаме на прехода и какво представлява той за нас, фактът, че този период оказва значително влияние върху историята и културата на страната, е неоспорим.
Изкуството и литературата са тези сфери, които често по-бързо отразяват и осветяват сложни и нееднозначни теми, дори преди историята да ги докосне. Така че може би е време да разгледаме миналото, което не отмина, и да се запитаме дали изкуството може да ни помогне да се справим с него.
В интервюто с писателя и журналист Йоанна Елми тя предоставя своята перспектива за българския преход. В ефира на "Нашият ден" тя го описва като състояние, в което се "надяваме, че след него ще бъдем по-добри и обществото ще се оправи". “Ние винаги чакаме нещо да се оправи“, казва тя.
Тя казва още, че липсата на ясна посока идва от начина, по който беше изпълнен нашият преход. "Ние преминаваме от един тоталитарен режим, който има своя пантеон от символи и правила за държание в обществото, към свобода, която сами трябва да си изградим. Ние нямаме тази памет и това съзнание за тази свобода“, казва тя.
Според нея не разполагаме с паметта и съзнанието за тази свобода, затова този процес поражда "несигурност и неяснота" по отношение на нашето бъдеще.
"Това поражда един процес, в който не знаем накъде отиваме, затова и обществото ни се е насочило към двата ни съществуващи пантеона, които имаме вече – социализмът с цялата му символика и история, а другият е Възраждането, който е още по-назад", посочва Елми.
Според нея след 1989 година фасадата се променя, но хората остават в голяма степен същите. "Промяната на институциите не може да промени един човек и да му съобщи, че е свободен и че всичко, което знае, не е истина“. Това предизвиква "когнитивен дисонанс и социална шизофрения, като оказва силно влияние върху нашите личности и обществото като цяло", посочва тя.
Йоанна Елми смята, че изкуството може да бъде един от пътищата към преодоляване на тези трудности. Чрез изкуството можем да си осмислим миналото, да се изправим пред наследството си и да се опитаме да разберем какво значи българският преход. И така, може би изкуството ще ни помогне да намерим пътя си в тази нова свобода, която трябва да изградим сами.
Как могат да бъдат подкрепени младите хора, които имат интерес към технологичното предприемачество в България, и защо това е важно? Доц. д-р Петко Руско в, преподавател по технологично предприемачество във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, консултатнт и ментор, разказва в "Нашият ден" за класа по технологично..
Онлайн приложението BreastHelp предлага възможност за бърза и ефективна телеконсултация с водещи специалисти, както и възможността за запазване на час за преглед или образно изследване онлайн. Приложението предлага и отговори на най-често задаваните въпроси за рака на гърдата. Д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на..
Балканите стават все по-притегателна дестинация за медицинския туризъм, а България привлича 50 000 здравни туристи годишно – коментар в Lege Artis на Петър Галев от CredoWeb. Според чуждите платформи, върху които се базира статистиката, България привлича чуждестранни пациенти с големия брой здравни заведения – най-много на глава от..
В началото на седмицата стана ясно, че България се включва в Европейски консорциум на националните хъбове за лечение на рак . Тази стъпка е част от идеята върху националните планове да работят организации от цяла Европа. Моментната ситуация с лечението на рак в България коментира в Lege Artis доц. д-р Ася Консулова , началник на Клиниката по..
От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата, която съществува вече над десет години, е насочена към деца между 5 г. и 12 г. Съобразените с тази..
Фотографът Евгени Димитров представя свои творби в изложбата "Фрагменти от уличната сцена на 90-те". В нея той включва 15 снимки от мозайката на..
На 11 юли се навършват 30 години от основаването на женски хор "Ваня Монева". За пътя към успеха, предизвикателствата, които каляват, и вдъхновението в..
"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg