Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нобеловите награди за физика и българския принос

Снимка: nature.com

Нобеловата награда за физика за 2023 г. беше присъдена на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".

"Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава възможност да разберем механизмите, управляващи електроните. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване. Тези постижения разкриват пътя към потенциални приложения в много различни области, простиращи се от електрониката до медицинската диагностика", се казва в мотивите за награждаването на тримата учени от Нобеловия комитет.

Ако наносекундата е милиардна част от секундата, то атосекундата е 1×10⁻¹⁸ от секундата, или иначе казано, отнесена към секундата една атосекунда е това, което е една секунда за около 31,71 милиарда години.

Сред приносните изследвания на атосекундните светлинни импулси е работата на проф. Иван Христов, един от най-добрите учени в света, съгласно международната класация, изготвяна от изследователи от Станфордския университет. През 1996 г. проф. Христов докладва на международна конференция и в последствие публикува статия с ключов резултат. Към момента публикацията на проф. Христов и съавтори има над 800 цитирания в световната литература.

За приноса на проф. Христов разказва чл.-кор. проф. дфзн Александър Драйшу, водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси) и създател на първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Маршал Петен и първото правителство на режима на Виши през юли 1940 г.

Под сянката на Виши

На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..

публикувано на 10.07.24 в 17:35
Д-р Пламен Димитров

Попитай психолога: За целувката и психичното здраве

В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.

публикувано на 10.07.24 в 10:15
Орхидея Dactylorhiza incarnata или месесточервен дланокоренник (снимка: Стефан Найденов, група

Орхидеите в България: Епизод 2 – Таксономия и изобилие

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidaceae. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..

публикувано на 09.07.24 в 16:30

Защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми?

Те са звездите на кучешкия свят – най-любимата и желана порода кучета. Често имат и професия – водачи или актьори. Безспорен факт е, че те са винаги гладни. В рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разказва защо лабрадорите и ретривърите са толкова лакоми. Учени от университета в Кеймбриж засичат мутация на специфичен ген у лабрадорите и..

публикувано на 09.07.24 в 13:33

Метаматериалите – наука, неразличима от магията

"Всяка достатъчно напреднала технология, е неразличима от магията", казва фантастът Артър Кларк. Във Физическия факултет на СУ група млади хора правят така, че магията да придобие реални измерения. Невидими повърхности, по-здрави конструкции, по-гъвкави основи – метаматериалите са изкуствени композитни материали с предварително зададени свойства,..

публикувано на 09.07.24 в 12:21