Националният филмов център иска да се създаде фонд "Българско кино", захранван с отчисленията от стрийминг платформите, които предлагат съдържание у нас – като Netflix, HBO Max и Disney +. За целта изпълнителната агенция инициира законодателни промени за увеличаване на средствата за филмопроизводство. Мерките са част от плановете за развитие на киноиндустрията ни през следващите години. Идеята е новосъздаденият фонд да разполага и със специална сметка, в която да се прехвърлят и неусвоените средства от бюджета за българско кино. Началото му е поставено още в 2023-та, но се очаква с конституирането на Национален съвет за кинофондът да се реализира през предстоящата 2024 година.
Това стана ясно на организираната от НФЦ среща разговор с представителите на българската филмова индустрия. Целта на "Камера – работи!", както беше озаглавена срещата на агенцията, бе да се обсъдят процесите в българското кино. Засегнати бяха главно отчетът за извършената през 2023 година дейност от Филмовия център и перспективите за периода 2024 - 2026 година. С това НФЦ заяви намерението си до 2026-а средствата за българско кино да нараснат до 43 млн. лв. на година.
Филмовият център ще продължи да работи и за навлизането на все повече млади хора в киноиндустрията. Затова има идея да бъдат увеличени и средствата за дебютни пълнометражни филми.
Стремежът на НФЦ е България да се превърне в притегателен център за копродукции от Западна, Източна и Северна Европа. Сред целите, които агенцията си поставя, е и включването на страната ни в пилотната схема на Eurimages за подкрепа на сериали. А също така и да бъде на фокус на Международния фестивал за документално кино Ихлава в Чехия, след това и на Берлинале.
В рамките на срещата Националният филмов център представи и постигнатите резултати през последните две години.
През 2022-ра НФЦ поставя рекордни резултати по отношение на разплатените средства за производство на българско кино, като сключените договори са общо 240. Рекордна е и стойността на приходите от билетите в боксофиса – 6 млн. лв. В киносалоните миналата година български филми са гледали 644 234 зрители. Очакванията на агенцията са до края на 2023-та броят договорите да надхвърли досегашните.
През предстоящата 2024 година у нас ще бъдат раздадени 35 млн. лв. за филмопроизводството. От тях 2,5 млн. лв. НФЦ ще даде за продуциране на сериали. Това ще бъде възможно, ако се повиши средностатистическият бюджет на документалния филм. Спрямо закона средствата за сериали са неразривно свързани с него.
Подробностите – в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg