Арх. Петър Петров: Загубата е над 30% от бившия фонд на недвижимото културно наследство у нас

Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) обяви резултатите от своята Териториална програма, която има за цел оценка на състоянието на недвижимото културно наследство в България и идентифициране на нови обекти, които обогатяват облика, историческия разказ и културната памет на местната общност. Пет исторически места вече са изследвани в рамките на програмата.  Това са Пловдив, Несебър, Баня, Свежен и Скорците.

Арх. Петър Петров сподели в интервю за "Нашият ден" някои от детайлите и предизвикателствата пред първия етап на Териториалната програма на НИНКН. Програмата представлява екипно изследване на цели населени места, в което участват архитекти, но не само археолози. Екипите престояват на място седмица или две, за да могат да идентифицират ценностите на средата и нейните проблеми.

• Защо Несебър може да отпадне от ЮНЕСКО?

По думите на арх. Петър Петров е имало над 50 заявки за участие в програмата, но поради ограничения в бюджета им е било възможно да приемат само 36 кандидата.

Със съжаление арх. Петър Петров сподели в предаването, че много от обектите на недвижимото културно наследство са в много лошо състояние:

"Голяма част от обектите са в много лошо състояние, 10% вече не съществуват, просто ги няма. Става въпрос и за могили, които вече са изравнени с терена. 35% от сградите са в изключително лошо конструктивно състояние и не е ясно доколко могат да бъдат възстановени. Загубата е над 30% от бившия фонд на недвижимото културно наследство. 10% са в добро състояние, а 40% са претърпели различни видове намеси, които до голяма степен са ги обезличили. Имаме 10% автентични сгради от всичките, които сме имали някога", посочва той.

• Имаме системни проблеми в опазването на културното ни наследство

Арх. Петров също така се изказа за възможната реорганизация на процедурите за съгласуване на инвестиционни намерения, като предложи институтът да престане да участва в тях, а Министерството на културата да поеме тази отговорност. Това би отворило възможността за наемане на повече специалисти и по-ефективно управление на опазването на културните обекти.

"Ние не сме администрация, макар да участваме в една административна процедура по издаване на становища, свързани със съгласуването на инвестиционни намерения. В Момента се разглежда предложението Институтът да престане да участва в тази процедура, а въпросните становища да бъдат издавани от Министерство на културата. Надявам се това да отвори възможността да наемем на трудови договори повече специалисти. За да можем да свършим онова, за което е създаден този институт, а то е да издири и документира режими на опазване на самите културни обекти", посочва още арх. Петров.

Чуйте разговора в звуковия файл.