Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В "Длани"-те на Георги А. Николов

"Длани" на Георги А. Николов е роман, който дава на читателя един нов досег със света. С вътрешния му свят, от който често изпитва страх.

"Това е един вид детективски роман, в който героят сам разбира какво се е случило в детството му. Разпитва персонажите от живота си, които е изоставил в България, и сега се връща, за да види какво става с тях фактически. Те са му заподозрените, но всъщност извършителят е той – това е поуката", казва авторът за книгата си.

В нея е побрана модерна притча за бащите и синовете, за безтегловността на спомените и за неизличимия печат на миналото. Или по думите на Георги:

"Вечните теми за това какво ще оставим след себе си, за взаимоотношенията и как се виждаме в другите хора."

Когато навлиза в историята на "Длани", читателят се поставя на мястото на едно малкото дете, което реди своя конструктор. Ако обаче приемем, че всеки човек в действителност представлява именно това – един конструктор, кои са съставните части, които всъщност ни превръщат в хора, за чиито взаимоотношение си заслужава да се пишат романи?

"Според мен самите хората не могат да си намерят всичките части от конструктора и е малко невъзможно да бъдем завършени, което е хубаво", отговаря Георги А. Николов.

Персонажът, около който се върти целият сюжет в "Длани", предприема най-илюзорното бягство, на което човек е способен – това от болката.

"Главният герой наистина се опитва да избяга, а това, разбира се, е класическа грешка – да се опитваш да отделиш нещо от себе си. Например болката ми е отделна и аз ще я оставя някъде, като забравен куфар. Това е невъзможно", обясни авторът в "Артефир".

Той е почитател на историите, които нямат разрешение. Защото именно така се случва и в живота – подобно на книга, казусът няма решение. Важното е да приемем себе си и да оставим болката и проблемът да преминат през нас.

"За мен е изключително трудно човек да гледа с перспектива на живота си. Това е много доблестна цел – ти малко да се отстраниш от себе си и да можеш да видиш къде си в притчата на живота, в обстоятелствата му. Но всички трябва да се опитваме някак си. Мисля, че когато сме самовглъбени – всичко може би ни наранява, а когато малко се отдалечим от себе си – виждаме другояче нещата", казва още авторът на "Длани".

Героят му предприема пътуване – от София до Камбоджа и обратно, от старото към новото Аз и обратно, към миналото, което е отговорно и за настоящето.

"Пътуването в книгата за мен беше изкушение, защото главният герой зарязва всичко приказно в детството си. След което къде мога да го пратя освен на най-мистичното и приказно място – Камбоджа. За мен беше интересно, че когато го изпратих там, той не виждаше нищо друго освен себе си. (…) Един от казусите в книгата е, че той е неспособен да преживее себе си и заради това вини другите. А около него и в живота му и семейството му в България са се случили много неща, които той пропуска и които в края на книгата успява някак да разреши по, да кажем, приказно-фантастичен начин."

Според Георги Николов, ако гледаме простичко на нещата и не се опитваме да създадем нещо необикновено, ще видим необикновеното в живота. А и в другите. Той е почитател на идеята, че човек се ражда развит и настъпва момент, в който си го спомня. Хубаво би било обаче да обича хаоса в личния си свят и да не се страхува от него, защото всичко хубаво е там. Особено ако хаосът е изграден от любов.

Що се отнася до другата движеща сила, която ръководи всеки от нас – страха, Георги казва:

"Нашите пътища са към страха. Ако те е страх от нещо, то ти е планината в края на пътя и трябва по някакъв начин да стигнеш до него и да го погледнеш отблизо. Да видиш какво е, защото, ако се отвръщаш от страха си – ти никога няма да го разбереш. Никога няма да го осъзнаеш, никога няма да проведеш разговор с него. Този страх най-вероятно е нещо от детството, някаква несигурност."

В "Длани" четем за страховете на човека днес – от самотата, от липсата на идентичност, от усещането да останеш неразбран.

А за всичко останало можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – изд. Сиела
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Работа на Мирена Златева

Галерия "Папийон" – Варна представя най-новите търсения в ювелирното изкуство

Днес (10 февруари) варненската галерия "Папийон" открива 15-та си Годишна сборна бижутерска изложба под мотото "Полифония" . 47 автори от цялата страна представят до 12 март най-новите си търсения в областта на ювелирното изкуство. Участниците са както утвърдени дизайнери, така и млади творци, които гостуват за пръв път в пространството на..

публикувано на 10.02.25 в 10:58

Виктория Топалска представя новата си книга "По(д)правки" в Монтана

Младата писателка от Видин, Виктория Топалска , представя новата си книга "По(д)правки" в Монтана . Срещата с авторката е тази вечер в Регионална библиотека "Гео Милев". Сборникът съдържа разкази, вдъхновени от живота. Част от тях са хумористични и разглеждат теми като майчинството, работата и семейните отношения. През 2022 година..

публикувано на 10.02.25 в 09:57

Музиката – голямото изкуство, което не спира да вдъхновява

Всеки е слаб пред тази магия. Някои я описват като свобода, други като любов и удоволствие за сетивата, а трети като цялото им същество. Факт е, че тя винаги е била неизменна част от живота на хората, като всичко започва от звука. Звука, който се крие в ежедневието, в заобикалящата ни среда и в природата. От там тръгва всичко. Там ни потапя и..

публикувано на 10.02.25 в 09:15

Изгнание и музика

Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря книгата "Изгнание и музика" на швейцарския писател, преводач, преподавател в Лозанския университет, философ и културолог Етиен Барилие. Авторът несъмнено е изключително ерудиран, книгата му е..

публикувано на 09.02.25 в 12:25
Станка Калчева и Боян Арсов в постановката

На театър между Ню Йорк и София

Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития  на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre , трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат"...

публикувано на 09.02.25 в 08:15