За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".
За ситуацията в България
"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.
От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."
Военните конфликти и журналистите
"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.
Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.
Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.
Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."
Защо бързат с информацията, без да я проверят
"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."
Как се работи, когато има военен конфликт
"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."
Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg