Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антоанета Николова: Зависимости и скрити собствености влошават медийната среда

| обновено на 24.05.21 в 10:42
Антоанета Николова
Снимка: личен архив
Българската журналистка Антоанета Николова оглави международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите", чиято цел е да защитава свободата и правата на журналистите в Югоизточна Европа. Каква нужда има от създаване на такава организация, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Антоанета Николова:

„Това, което няма в международното пространство, е организация, в която да се обединят западни журналисти и експерти от областта и на дипломацията, и на правния свят, които да кажат „Ние сме тук за вас и се присъединяваме, за да ви помогнем“. Защото, когато нещо драматично се случи в държави като България или Сърбия, изобщо на Балканите, едва тогава западните медии, които са всъщност са и влиятелните, когато трябва да привлечем вниманието на международната общност, обръщат внимание, идват на място, правят своите репортажи, след това си отиват, а хората на Балканите, които се занимават с медии и които се сблъскват със серия от проблеми и натиск – политически или финансов, остават сами. Затова с група престижни журналисти, като един от най-добрите журналисти в разследващата журналистика – Джон Суини, или бившия директор на BBC Питър Хорок, който е председател на тръста на BBC, както и френски и италиански журналисти – решихме да направим тази инициатива, за да подпомогнем нашите колеги на Балканите. За да кажем „Ние сме тук за вас винаги“ и ще дадем гласност на нещата, които се случват. С правните ни и дипломатически експерти ще се насочим да намерим зависимостите и тези скрити собствености, или на пръв поглед демократични механизми, които обуславят влошаването на медийната среда на Балканите.“

България и медийната среда

„На фокуса на нашите институция в момента е навлизането на Euronews телевизия на Балканите. Насочихме вниманието си там, защото Euronews рискува да загуби кредибилност и авторитета, който има поради две причини. Първо – в последните пет години Euronews смени собствениците си, не е това, което беше. През годините собствеността се промени на няколко пъти и за последните шест години Euronews е в ръцете на един египетски собственик с много голям процент, който окончателно диктува условията на работа на Euronews, като има и руски интереси. Но новите собственици и това участие на руски пари и интереси, всъщност отстраниха т.нар. "украинска секция". Американската NBC също е на път да излезе. В такъв момент Euronews навлиза в Сърбия с доста съмнително участие, а, както знаем, се опитва да приключи сделка и в България. За обществеността на нашите държави това ще има последствия, защото хората ще тръгнат с идеята, че „ето, имаме един престижен и авторитетен канал, на който може да се доверим“, но може да се окаже, че няма да е точно така.“

Петицията на Атанас Чобанов и BIRD.bg

„Когато става въпрос за частна сделка, естествено че никой не може да наложи какво да стане и какво не. Но петицията, инициирана от BIRD.bg, която ние подкрепихме, цели да обърне внимание и в централата на Euronews и тези, които финансират Euronews от европейска страна, да внимават, че все пак се обвързват с доста съмнителни партньори. Това, което проверихме и проучихме, не звучи много добре. Става въпрос за хора, които са свързани с определен тип бизнес, който не е част от европейските стойности и закони.“

Случаят Димитър Кенаров

„Това е един блестящ пример за метафората, "хибридно насилие"да направиш живота на един човек черен с едни по-рафинирани и софистицирани средства и е абсолютно на фокуса на нашата организация, защото показва тези тънкости на системата, които в на пръв поглед демократична държава обуславят тя да отиде на последно място в класацията на "Репортери без граници" за медийна свобода в Европа.“

Случаят Сърбия и приликите с България

„Там наистина нещата са доста сериозни, защото виждаме един подобрен модел на това, което видяхме в България за последните години. С едно допълнително обстоятелство, че в Сърбия играят много силни китайски интереси. Там зад правителството на президента Вучич седят партньори, които могат да се окажат бомба със закъснител за региона и въобще за Европа. Това го виждаме в медийната среда, където доминира изцяло наративът на правителството, таблоидните издания хвалят правителството, плюят по всеки един, който евентуално може да има друго мнение. Там имаше напоследък два драстични случая. Единият е с журналистката Ана Лалич, която беше арестувана като Димитър Кенаров, между другото. А тя просто се опита да направи по-задълбочен анализ на ситуацията с COVID. Вчера имахме среща с журналистите от Асоциацията на независимата журналистика в Сърбия, които имат 3000 членове. Те разказаха как под прозорците им непрекъснато викат и крещят силен език на омразата, дори бяха нахлували в офисите им. Това в Сърбия се случва доста често. Един от частните канали, който се опитва да е малко по-различен глас от официалния наратив, в момента е изправен пред серия от дела. Срещу директора на N1, частната телевизия там, е заведено дело за над 1 млн. евро. В България подобни неща се случват на „Капитал“, някак не мога да не направя асоциацията с това. Интересно е да наблюдаваме какво се случва в Сърбия, ако искаме да направим паралел и с нас.“

Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР вече ще се излъчва всеки петък от 15.10 до 16.30 часа.

Снимки – Антоанета Николова – личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В стопанството на Тракийския университет

Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..

публикувано на 04.03.25 в 08:40
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39