Има ли опасност от свлачища в Дунавския район и други тревожни последствия от проекта за увеличаване на корабоплаването по реката, популярен като Fast Danube?
В рубрика "Темите на деня" на "Нашият ден" разгледахме един от ключовите проекти, който в момента привлича вниманието на обществото и еколозите, както и на други заинтересовани страни. Това е проектът за увеличаване на корабоплаването по Дунав, наричан Fast Danube. За да разберем повече за възможните последствия и опасности, свързани с неговото изпълнение, разговаряме с Димитър Куманов от сдружение "Балканка".
“Ако се върнем назад и си спомним какво беше някога в Лом, тогава се пътуваше по Дунав целогодишно. Имаше малки пътнически корабчета на въздушна възглавница, с които се пътуваше поне от Видин до Русе, а сигурно и до Силистра се е стигало. Решението за корабоплаването е да се модернизира флотът", казва той.
В предаването Куманов обяснява, че идеята на проекта Fast Danube включва няколко дейности, включително удълбочаване на пространството, в което корабите плуват, неговото изместване към българския бряг и построяване на изкуствени острови в реката, както и други хидротехнически съоръжения. Този проект има за цел да позволи корабоплаване по Дунав почти целогодишно.
Въпреки тези амбициозни планове, появилите се загрижености се свързват със състоянието на свлачищата в Дунавския район. В интервюто Куманов споделя, че около 2/3 от дължината на българския бряг на реката са засегнати от свлачища. Специалисти от МГУ и БАН изразяват становища, че ако проектът се изпълни, свлачищата биха могли да се активират.
Това предизвиква сериозни опасения и въпроси за възможните екологични и инфраструктурни последствия. В момента се провеждат изследвания и дебати, които трябва да помогнат да се определи точното влияние на Fast Danube върху Дунавския район и как може да бъдат намалени потенциалните рискове.
Остава да се види как ще се развие този важен проект и дали ще бъдат взети под внимание всички аспекти и опасения, свързани с него.
Чуйте подробности в звуковия файл.
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
В рубриката "Разговорът" разговаряме с Емануела Иванова – директор на платформата за доброволчество TimeHeroes. Тя сподели вдъхновяващи новини за коледните мисии и благотворителните инициативи през изминалата година. Ето какво разказа тя в ефира на „Нашият ден“: "Макар платформата да не изглежда толкова динамична отвън, извън нея се случват..
Проектът на TerraLife Solutions е вдъхновяващ пример за това как иновациите могат да дадат решения на глобални проблеми като деградацията на почвите и климатичните промени. Внедряването на подобни практики не само ще подпомогне устойчивото развитие на земеделието, но и ще подобри качеството на храната и живота в дългосрочен план. Тази статия..
Твърди се, че има старо пророчество, което гласи, че когато всички християни посрещнат Рождество Христово на една и съща дата, злото ще изчезне от света. Ние няма как да приемем това твърдение на 100 процента, но пък от друга страна звучи убедително и дава надежда. В момента около 2,6 милиарда са християните на Земята. 2,3 млрд. от тях се готвят..
Традиционно много българи избират да прекарат коледните и новогодишни празници в Гърция , а тя ги очаква с мирис на канела и цитруси. Редакторът Наталия Маева разказва в "Нашият ден" как протичат празничните дни в южната ни съседка и какви обичаи спазват гърците на Рождество и Нова година. В Гърция семействата са големи, по..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
