Деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" гостува в Бургас. От 19 до 21 януари фестивалът ще предложи на зрителите си – деца, младежи, учители и родители – серия от съвременни филми. Ще бъдат прожектирани и такива, които са част от европейското културно наследство. Програмата включва също така киноработилници и прожекция с музика на живо.
"Девет успешни издания вече сме провели в София, предстои десетото през юни 2024-та. И така между девето и десето в нашия екип се зароди идеята, че е време да излезем извън София и да посетим места, на които вече работим. Чрез партньори, чрез училища, които организират свои киноклубове през учебната година. Това беше момента, благодарение на НФЦ, който ни подкрепи в тази идея, да организираме допълнителни събития при тях, да им гостуваме с интересни прожекции, работилници, срещи и специален киноконцерт, така че да обогатим програмата всъщност на тези колеги, които работят на различни места", обясни в "Артефир" Ралица Асенова, организатор на фестивала.
Тя и целият екип на "Срещи на младото европейско кино" застават зад идеята, че когато младата публика се докосне до киното и чрез практика, тогава интересът ѝ към него се засилва. С това се засилва и самият интерес към киното като изкуство, което е и крайната цел на фестивала.
Неслучайно в рамките на "Срещи на младото европейско кино" джаз пианистът Станислав Арабаджиев ще представи селекция от френски късометражни анимационни филми с музика, композирана и изпълнена на живо от него. Той ще проведе и работилница, в която малките участници ще могат да създадат звук към кратък филм.
"Връщаме се малко към концепцията от първите прожекции в историята на киното, когато освен прожекция винаги е имало акомпанимент от музиканти. Така че на този принцип ще организираме и киноконцерта. Освен това Станислав ще проведе и тази работилница, в която - след като гледат филми - малките киномани между 9 и 12 години са поканени да създадат свой оригинален звук или своя оригинална музика за филми от началото на историята на киното, които са неми", каза още Ралица Асенова.
Според нея понякога подценяваме звука и музиката, когато гледаме даден филм, тъй като сме свикнали с тях. Киното обаче е не само екранно изкуство и точно поради тази причина екипът на фестивала създава работилницата за записване на звук. За да може в дълбочина и най-младите да разберат важността му и начините, по които именно звукът ни насочва и създава емоции.
Деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" в Бургас предлага творческа работилница и за инстантна фотография. Тя е обвързана смислово с прожекцията на документалния филм "Пианото на Припят" на чешката режисьорка Елишка Цилкова. Идеята тук е участниците в работилницата да създадат фотографии, вдъхновени от видяното на екрана.
Част от програмата на фестивал е и документалната история "Напред, деца!" на френските режисьори Тиери Демезиер и Албан Турле, която впечатлява с дългите сцени, в които зрителят може да наблюдава разговорите между участниците в една учебна среда.
"Оказва се, че няма много такива филми, документални, в които остава буквално време за думите, за разказите. След прожекцията през юни може би десет учители се обърнаха към нас, казвайки, че за тях е било изключително удоволствие да гледат този филм и искат да го покажат и на своите ученици. Така че вече имахме няколко прожекции - в София, във Варна предстои, сега и в Бургас включихме този филм в програмата, защото след цялата тази обратна връзка, която получихме, смятаме, че е важно да говорим за това как можем да продължим в училище, създавайки място за всеки един", допълни Ралица Асенова.
Тя е на мнение, че младите се нуждаят именно от това - от пространство за общуване, в което да могат и да се себеизразят.
Повече за деветото издание на "Срещи на младото европейско кино" в Бургас, за сюжета на "Напред, деца!" и за киното като изкуство чуйте от нея в звуковия файл.
Цялата програма на фестивала можете да откриете тук.
Актрисата Ивана Папазова, която широката публика познава от сериала "Скъпи наследници", смята, че името ѝ ѝ носи късмет. Едната ѝ баба се казва Вангелия, а другата – Иванка, затова и тя се озовава по средата. Кръстена на бабите си, Ивана носи гръцките корени на дядо си и усещането за творчество от родителите си. Майка ѝ е детска учителка, която..
Творческият тандем Вера и Андре Шандел кани любителите на авторското европейско кино на премиерата на "Есента на ловеца" на 18 февруари в кино "Люмиер". Филмът тръгва официално по кината от 21 февруари 2025 година. Един български игрален филм на един белгийски режисьор дава обещаващо начало за качествено българско кино в началото на годината с..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на екрана. Послушал е вътрешния си глас и той го отвел от Битоля в София, от порастването до съзряването. Едва ли има поле за изява, тъй като все пак е актьор, мим и хореограф, в което да не работи за..
Създателите на първия филм Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. Продуцентът Невена Семова и сценаристът Дечо Таралежков разнищват в нашия разговор как се е развило седмото изкуство. Киното е "краста" и изисква пълна..
В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия. Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации? Как се е променяла представата..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
