Честит юбилеен албум на "Конкурент"! Родени за рок, ветераните представят "По трудния път" с концерт в Sofia Live Club на 26 януари.
10-ото юбилейно издание, озаглавено "По трудния път", отбелязва и 35-годишнината, откакто групарите са на сцена. "Това е нашата история – "По трудния път", защото невинаги пътят е осеян с рози. Искахме този юбилеен за групата албум да е специален, затова в него сме събрали както най-новите ни сингли, така и култови парчета, които правят "Конкурент" това, което е. Нямаме търпение и нашата публика да го чуе, защото тяхната реакция е това, което ни вълнува най-много!", споделя вокалистът Емил Анчев.
Дискът включва още неиздаваните досега песни – дуетът "На кой му дреме" с Криско и "Смели сърца", събираща едни от легендите на българската музика – Звездомир Керемидчиев, Ерол Ибрахимов, Мариана Попова, Буги Барабата, Деян Каменов и фронменът на "Монолит" Тони Чембъра.
И така, ветераните са отново в атака, пък дали ще наричаш любимата си музика "рок", или ще приемеш, че тя е преминала в ново измерение – което е само за нейно добро, е въпрос, толкова личен, колкото политическата и сексуалната ориентация, например. Съставът, който може да се казва и "Емо Анчев Бенд", се труди над любимата си (хард рок и малкохеви метъл) музика, която е облицована с приемливи поп нюанси тук и там. Този "Конкурент" е съвременен и много успешен римейк на една от онези битки, които събориха Берлинската стена, а ние запомнихме лицата на гладиаторите от т.н. Втора вълна на българския рок. Тя ни донесе "Конкурент", "Ера" и "Ахат", пробудили се за живот преди двайсетина години с резливи парчета.
...Какви момченца бяха тогава! И как развинтваха милиционерските фуражки! Луди ги правеха, лицата им изглеждаха като скашкано пюре. А зала "Универсиада" се надуваше като квартален на ученическа вечеринка и побираше… Абе побираше повече, отколкото може... И един Емо Анчев, който като черен ангел-блондин се носи по ръба между мониторите и ръцете на публиката, крещейки: "Аз съм твоят вечен конкурент!". Според историците, Емил Анчев създава "Конкурент" през далечната 1986 година, затова въобще не може да се отрича градивността и силите на тази група във Втората вълна от български рок, залял Родината към края на 80-те.
Но времената и модите се менят непрекъснато, а тогавашната движеща сила "Конкурент" си е останала донякъде на същия акъл. Което намирам за чудесно. Пеещият ветеран, вече напълно разделил се с етикета "българския Дейвид Ковърдейл", навярно след съпорта на "Уайтснейк" през 1997 година в София, е съхранил онази своя бленда, която познаваме от края на 80-те. Тогава светът неудържимо се променяше. Смъкваше идеологическите си гащи и отдолу се показваше новата му, много по-човешка същност.
Стената пукаше по сглобките и заплашваше да се стовари върху главите на онези, които са я вдигали. Те го знаеха. Или поне го предчувстваха. А рокът и у нас беше на върха на нормалността, съизмерен ако не в световен, то поне в източноевропейски план. В годините на т.нар. "перестройка", Кирил Маричков използва разхлабването на идеологическите каишки и продуцира чрез Комсомола уникалната поредица от грамофонни плочи БГ Рок. Това бяха студийните дебюти на "Ахат", "Ера", "Контрол", "Конкурент", "Нова Генерация", Милена, "Ревю",
"Клас", "Атлас" – групите на "нежната ни революция", подготвили почвата в Столичния летен театър преди 37 години, следвайки лоялността на споделените чувства за свеж въздух. "Без изход", казаха тогава Емо и "Конкурент" в компанията на вече бившия си китарист Павел Васев, който в момента свири за "Монолит", във времето, когато излизаха с едни стиропорени глави на сцената. Те споделиха общата плоча с "Ера", която беше издадена през април 1990 година. Чинеше два лева и 30 стотинки. Първи албум на "Конкурент" и "Ера" и първият нецензуриран албум с тежка музика в България.
Чуйте коментара в звуковия файл.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg