Образователното пътуване е по програма на МОН, от която ще могат да се възползват 11 български училища в Европа.
Двадесет гимназисти от българското неделно училище "Аз Буки Веди" в Кьолн и "Св. Кирил и Методий" в Париж имаха възможност да видят и да се докоснат до важни за историята ни места и обекти в София, Велико Търново, Плиска, Велики Преслав, също етнографския музеен комплекс "Етъра", Ловеч и др.
В рубриката "Всичко за образованието" двете ръководителки на групите – Росица Байрактарски, директорка на училище "Аз, Буки Веди" и Марияна Широва, учителка по български език и история в училище "Св. Кирил и Методий", споделиха за преживяното по време на образователното пътуване и наблюденията си върху ефекта от него за учениците, повечето от които родени в чужбина, живеещи и учещи в чуждоезикова среда. Въпреки че всички те са посещавали родината на родителите си, гостуват на роднини и почиват в курортите ни, това пътуване им показва една "друга" България – страна с богата история, култура и съвременност.
Интересен и полезен е замисълът да се обединят групи от деца, живеещи и обучаващи се в две различни държави с различен национален език. Това ги стимулира да използват българския език, за да общуват помежду си, за което спомага и грижливо подготвената програма от занимания, съчетаваща полезното с приятното, казва Росица Байрактарски.
"Езикът е мостът, който води до всичко друго, т.е. без един добър, стабилен, както казвам, език, който да позволи на децата да стъпят с два крака в разговорите, в културата, във всичко, което ги обгражда на български език, те не могат да достигнат и не могат да почувстват дори история, литература и т.н. като свои. Затова трябва да се обръща повече внимание на езика и той да бъде стабилизиран и вкаран в някакви релси, за да може децата този инструмент, ако трябва да го наречем така изкуствено, той е повече от инструмент, обаче с този инструмент да могат да достигнат и до другото познание."
Марияна Широва с удоволствие наблюдава реакцията на децата при срещите "на живо" с това, за което са учили в часовете. "Най-вече те изградиха една емоционална връзка с това, което знаят, видяха го на живо и като говорят и на български всъщност езикът им послужи за създаване на тази емоционална връзка с България и със знанието за България. Изведнъж то оживя сякаш… стана лично… За нас е много важно българският език, който преподаваме на почти 2000 километра от България, да бъде личен, да има емоция с него, защото това е гаранция, че тези ученици ще продължат да го практикуват…"
Преди разговора с двете учителки имахме възможност да чуем какво направи най-силно впечатление на самите деца в запис, който осъществи специално за предаването госпожа Байрактарски.
Повече чуйте в звуковите файлове
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
За пета година НМО организира летни занимания за деца от 6 до 12 години . "Нашата лятна образователна програма е под наслов "Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат". Това всъщност е посланието на Васила Априлов, с което на 2 януари 1835 г. тук в нашия град се открива първото новобългарско светско училище с идеята да приюти..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите от криминалните хроники да заместват статистиката и научните доказателства, това се приема за факт, а мерките, които се предлагат на обезпокоената общност, са в посока санкции, глоби, задължителни..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg