Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За данните и хората

Изкуственият интелект – опасения и надежди

Наричат данните "новия петрол" и се предполага, че те съвсем скоро ще бъдат основната ценност, която ще се търгува, продава/купува и определя живота ни. Допреди година и половина малцина бяха наясно какво представляват големите езикови модели, а днес вече е напът голям български езиков модел – BG GPT. Нарастват и опасенията за начина, по който навлиза изкуственият интелект. 

Вездесъщите данни са едни от най-мощните инструменти – как чрез тях можем да изградим по-стабилна среда, за да регулираме контрола на генеративния изкуствен интелект – за това е и разговорът с Жоро Пенчев и Доброслав Димитров в предаването "Нашият ден".

Днес, 30 януари, от 19.00 ч. в Sofia Live Club е лекцията на тема "За данните и хората". Събитието е организирано от "Ratio", а днешните гости в ефир са двама от лекторите.

Жоро Пенчев е софтуерен специалист с дългогодишен опит в областта на електронното управление, иновациите и предприемачеството. Той е част от екипа, създал първия национален портал за отворени данни и кампанията за отворен код в публичните проекти. Не на последно място, е автор и редактор в специализираното издание за фантастика и футурология "Shadow Dance".

Именно на границата между факт и фикция започва и разговорът. Според Пенчев изкуственият интелект доскоро е масово възприеман като елемент от полето на фантастиката, въпреки че науката за него се развива още от средата на миналия век.

Софтуерният специалист разглежда изкуствения интелект не като дистопично или утопично явление, а като фактор в нашата реалност и непосредственото бъдеще. Толкова сериозен фактор, че вездесъщите данни вече се възприемат като "новия петрол", който тепърва ще определя живота ни.

Пенчев споделя убеждението, че сегашните опасения на хората за потенциалната разрушителна сила на изкуствения интелект, позната от фантастичните сюжети, са неоснователни и обяснява защо: "Това, което имаме днес, е доста различно, тъй като то не е в хипотезата на така наречения AGI (Artificial General Intelligence), известен и като осъзнат изкуствен интелект. В момента имаме нещо като много кадърно малко дете. Както малките деца слушат, когато възрастните говорят, и техният мозък започва да възприема модели, без да разбира за какво става въпрос, изкуственият интелект прави нещо много подобно. Вместо да слуша възрастните, той слуша целия свят", допълва гостът.

Пенчев обяснява, че благодарение на големите данни дълбокото самообучение на технологията става възможно. Това е един по-статистически основан модел, с който програмистът, създателят на софтуера, не знае какво ще каже програмата. То е самозародено, но много далеч от осъзнато, подчертава специалистът.

Страховете, свързани с последствията за работния пазар, Пенчев смята за неоснователни. Той се аргументира чрез хипотезата за ограничените ресурси – в съществуването си ние боравим с понятието за стойност, моделираме физическата реалност, което предполага винаги да има човешки труд, който да създава тези стойности. 

Според Пенчев приоритетно трябва да насочим усилията си в развитието на необходимите умения за адаптация.

"За мен този сценарий, в който ние се възползваме от сегашните генерирани в голямо количество данни, за да информираме по-добре решенията си, но все пак самите решения да продължат да се взимат от общността, от човешкия колектив – това е силно препоръчително", казва лекторът на предстоящото събитие.

Пенчев, който към момента разработва политики за "умен град" заедно с "Екипът на София", споделя и какво значение самият той влага в това понятие. Това, според него, е град, в който с помощта на развитите технологии за събиране и обработка на данни се планират и разходват по-интелигентно ресурсите.

Тъкмо симбиозата между политика и технология ще бъде и акцент в предстоящата лекция, пояснява Пенчев. Връзката между данните и демокрацията е от огромно значение в условията на дезинформация, в които живеем. Според госта на предаването именно чрез механизмите на изкуствения интелект можем да постигнем прозрачност в една по-силна общност.

Чуйте целия разговор с Жоро Пенчев от звуковия файл.

Доброслав Димитров – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании, смята, че "не изкуственият интелект ще вземе работните места на хората, а хора, които използват изкуствения интелект в своята дейност, ще вземат работните места на тези, които не го правятНяма време, всичко трябва да се случи много бързо в рамките на месеци". Това са думи на Доброслав Димитров от интервю, взето през март миналата година.

Скоростта на развитието на иновацията се ускорява. Всяка следваща технологична промяна се случва по-скоро от предишната. 2023 измина леко инертно за компаниите, тази технология не беше съвсем лесно достъпна за всеки краен потребител. В момента през 2024 всички големи корпорации започват внедряването на тези инструменти в своите ежедневни дейности и изискват от своите служители съответните умения да ги използват.

Това, което е било предупреждение в началото на миналата година, в началото на тази започва да става реалност.

"Всяка една технология набира скорост в момента, в който се появи. Има една точка на пречупване, в която става абсолютно масово използваема и прилагана. Това набиране на скорост беше миналата година, сега няма голяма компания на глобално ниво, която да не е включила тази технология в основната си стратегия за развитие от тук нататък." 

На дневен ред е следващата стъпка в развитието на ИИ – общата интелигентност, сравнима с човешката. Някои компании са на ръба да постигнат тази еволюция. Сега на базата на натрупан опит се ориентираме в дадена обстановка по-добре, но ако се развие – възможно в рамките на тази година – ще има още по-голяма приложимост, евентуално ще започне да замества и хора.

Регулация трябва да има. Посоката трябва да бъде следната – да няма монопол над технологията и данните. В момента, за съжаление, водещите компании, извършващи промяната, са концентрирани в САЩ. Такива европейски корпорации като "Гугъл", "Амазон" в Европа няма.  

"Трябва да сме готови да се адаптираме, да се променяме и да учим – светът се движи много бързо" – е посланието на това събитие – да бъдем информирани и в крак с времето.

Чуйте пълния разговор с Доброслав Димитров от звуковия файл.

Снимки – Pixabay, Сдружение "Данни за Добро"

По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55