Новите промени в Семейния кодекс и падането на тайната на осиновяването. Това е темата на "Законът и Темида". Коментират я Тодор Тодоров – криминалист и графолог, автор на книгата "Защо ме е родил баща ми" и адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, и двамата са дългогодишни консултанти на предаването.
Райна Дамяни – д-р по културология и обществени комуникации, художник, арт и пиар експерт, популярен журналист с лична история по темата, споделя:
"Темата е с изключителна актуалност повече от всякога. Аз съм и родов терапевт – аз разбрах, че съм осиновена именно чрез метода на родовата терапия и тази терапия, разкривайки моето осиновяване, отвори нови страници в моя живот, посочи ми нови пътища, промени ме. Колкото по-зрял е човек, толкова трансформацията е по-дълбока, много осезаема, оказва влияние дори на чисто физическото и здравословното състояние."
Райна Дамяни подчерта, че всеки, който тръгва по нейния път, трябва първо да поиска копие от своя акт за раждане. "Дълбоко пазена тайна е разболяваща. Хората масово не разбират, но когато си откъснат – като информация, като енергия, като потекло и социален статус от родовата система и корен, на който така или иначе принадлежиш, тогава съдбата ти се променя – искаш или не."
Криминологът Тодор Тодоров разказа за своята книга, която третира темата и е по действителен случай. Той обясни, че не е очаквал въобще да се промени Семейният кодекс в частта "Осиновяване".
"Каузата при мен е да се премахне тайната на осиновяването. Посветил съм ѝ над 10 години. В края на миналата година Семейният кодекс се промени в тази посока, зарадвах се, но се и учудих на определени неща. Основната правна последица е това, че се облекчава процесът по това осиновеният да научи за своя произход – кои са неговите родители. Сега въвеждат единен архив на осиновителите и това ще стане само с едно заявление."
Тодоров е категоричен, че съществуващите институции още не са готови и трябва да мине известно време.
Адв. Елка Пороминска коментира:
"Основният въпрос, който от години седи пред българските съдилища, проблем най-вече за гражданите, е във връзка с доказване на важни съществени причини, които налагат разкриване на тайната на осиновяването. Ако се върнем назад във времето – още през 1961 г. такава тайна не е съществувала в тогава действащите нормативни уредби. Но в един момент по социалистическо време се решава, че е много важно и съществено да бъдат защитени интересите на всички страни - участници в тази съдебна процедура. Тогава са решили, че тайната има роля да предпази информация, която е вредна или може да бъде вредна и за трите страни. В крайна сметка в тази уредба се залага, че трябва да се пази тази тайна.
Затрудняването на възможността всяко дете да потърси своята идентичност, като разбере кои са неговите рождени родители, не бива и не може все още да остане така неуредено. Това беше направено с измененията на Семейния кодекс от миналата година в тази част по чл. 105, където тази тайна се премахва, защото се установява, че всеки осиновен или неговите низходящи имат право да узнаят кои са им рождените предци. Очевидно има положителни страни на тези промени, за да може да се научат какви евентуални заболявания има в рода, да се предотврати евентуално кръвосмешение и др.
Също така българското законодателство не бива да е в противоречие със законодателството на Европейския съюз, изисквания на ООН, конвенции за правата на човека, конвенции за правата на детето и всичко останало."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БНР
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg