На 6 февруари се навършват 70 години от създаването на Министерство на културата. Основната институция, която ръководи и координира културните обекти и провежда културната политика на страната. За културата – вчера, днес и утре – в ефира на "Нашият ден" говори Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
Андреева запознава слушателите с историческото развитие на Министерство на културата, като институция. Предшественик на министерството е Дирекцията на националната пропаганда до 1941 година по времето на Втората световна война. По-късно дейността в сферата се прехвърля на Комитета по наука, изкуство и култура. 60-те и 70-те години са особено активни и продуктивни за Комитета по култура, който отговаря за политиките в това направление. По думите на Андреева, парадоксално, но тогава институцията има по-добре функционираща структура.
През 90-те години настъпва още една промяна, когато за кратко Министерството обединява културата, образованието и науката, а през 2005 година, отново за кратък период, в страната работи Министерство на културата и туризма.
Диана Андреева, която се възприема за един от критиците на съвременното Министерство на културата, отчита, че неговото съществуване все пак е голямо постижение. Според нея въпреки желаните реформи и нуждата от надграждане е важно представителството на културата в политическия живот у нас.
"Аз съм от хората, които считат – по тази причина си позволявам и критики – че министерството не бива да се закрива. Но то трябва да се променя и реформира", заявява Андреева.
Според експерта са необходими промени, тъй като България изостава в някои отношения – като развитието на творческите индустрии и подкрепата за независимия сектор.
"Ние имаме един нелош написан преамбюл в Закона за закрила и развитие на културата за равнопоставеност на творците и организациите. Това е голямото предизвикателство за мен – да се търси от тук нататък още по-голяма равнопоставеност на частни, неправителствени, държавни и общински институции." Според Андреева новите реалности предполагат един по-разширен обхват на културната политика, насочен към културни и творчески индустрии.
Гостът в предаването отбелязва, че тази фискална година стартира със значително бюджетно увеличение за българската култура. Това е в резултат на редица протести, кръгли маси, интервюта, целящи да насочат публичното внимание към дефицитите в областта. Андреева е на мнение, че сега приоритет е как министерството ще делегира тези бюджети и какво ще постигне с тях. Според нея е време работещите в публично субсидираната сфера – музеи, театри, библиотеки, читалища, да получат заслуженото възнаграждение.
По отношение на стратегията за развитието на културата у нас, Андреева казва: "Досега, когато са правени опити за написване на Стратегия за развитието на българската култура, Министерството на финансите беше категорично, че каквото и да бъде написано, финансовата рамка остава консервативна, т.е. остава същата. Тук е голямото разминаване между желанията на хората в българската култура, написването на стратегия и реалното практическо приложение чрез остойностяването ѝ, чрез осигуряване на публични финанси."
Диана Андреева вярва, че една уважаваща себе си държава е редно да изведе като приоритети културата, образованието и здравеопазването. Това е посоката, в която се движим, но с твърде бавни темпове.
Директорът на Обсерваторията по икономика на културата прави бърз сравнителен анализ с други страни членки на Европейския съюз. Според Андреева България трябва да се съизмерва и да черпи опит най-вече от страните в Централна и Източна Европа – за съжаление те са ни изпреварили в културната си политика. За сравнение процентът БВП, отделен за култура, в тези страни варира межди 0,8% и 1,3%. У нас все още не можем да достигнем 0,6%.
За културата и младото поколение Андреева има нерадостен коментар, подкрепен от статистически данни:
"Миналата година заедно с организацията "Фабрика за идеи" и нейния директор Янина Танева, социологическата агенция "Маркет линкс" направихме изследване за потреблението и достъпа на българските граждани до културни дейности. Доста специфичен в негативен план е резултатът, защото между 60 и 80% от българските граждани или нямат достъп в населените места, или цената е фактор, или нямат навици, особено в целевата група на младите."
Като възможно решение, което би дало резултат в средносрочен план от десет години, Андреева посочва идеята за културни паспорти. Те биха осигурили достъп до културни продукти от най-ранна детска възраст до 26-годишна възраст. Равният достъп е вменен като дълг на Министерството на културата по Конституция, акцентира Андреева.
"Когато не си опитал, не си видял, не си участвал в една културна дейност, няма как да създадеш навици", казва културният експерт.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..
"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение" (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg