Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Софийските подземия, бункери и потайности – културен потенциал

Снимка: Фейсбук

За потенциалната възможост софийските подземия, бункери и потайности да се превърнат в пространства за култура – разговор в "Нашият ден" с Иво Анев от екип "Историческа баня", създал една от три финансирани от ОП Софияплан концепции за възстановяване на северното и източно крило на Централна минерална баня - София. Съавтор на система за оценка на туристическите дестинации по международен проект DEMINA.

"Аз винаги съм бил любител на неоткритите пространства", споделя гостът в предаването. Началото на целенасочената си работа в тази посока Анев стартира преди години покрай своя изложба в коритото на Перловска река до НДК. Той забелязва, че реката там е мръсна и решава да проучи причината за това. Анев установява, че преливник на канализацията постоянно прелива в Боянската река и при вливането в Перловска река замърсява и нея. Така за Анев започват редица посещения на реките и подземията на София.

Идеята на експерта е тези подземия, предимно бункери, които вече за загубили своята функция и са неподдържани, да бъдат превърнати в културни пространства. Такъв е бункерът в Южен парк, построен, за да обслужва нуждите на работниците от тухлената фабрика, или бункерът до Бизнес център "Сердика", където е бил Обувният завод. И двата бункера са строени по времето на Втората световна война, днес са лесно достъпни и крият някои опасности в неподдържано състояние.

Според Анев, когато тези пространства започнат да се използват, ще бъдат поддържани и не само няма да представляват опасност за хората, но ще станат част от нашето културно наследство.

"По официални данни на територията на България има 551 бункера, от които под 300 могат да се използват. София разполага с най-големия бункер за местното население, за над 900 хиляди души – това е метрото", съобщава Анев. Той обръща внимание на факта, че бункерите не са създадени за дълъг престой в тях. По време на Втората световна война местното население се крие в подземията и след това отива в провинцията. Според Анев при необходимост, в условията на една модерна война, отново би се процедирало по сходен начин.

Анев вярва, че културната функция на неизползваемите бункери е нужна на София, която е "изгубила част от туристическото си лице". По света има успешни примери за подобни пространства.

Един от главните проблеми на града, според Анев, е замърсяването на реките и изчерпаният капацитет на канализацията. Реките са относително чисти, преди да осъществят контакт с канализационната система на града. Замърсяването се забелязва съвсем ясно там, където Боянската река и Перловската река се вливат една в друга. Анев обяснява по какъв начин работи градската канализационна система и добавя, че "за да бъде възстановена една канализация, се изискват средства – и то много големи."

Изложбите и фестивалите, които в последните години усвояват речните корита в града, са добър начин да бъде привлечено общественото внимание към проблемите и потенциала на софийските реки.

Анев споменава и още един проблем, който е възможно да възникне в най-скоро време. Той е свързан с тръбите до Централна минерална баня, по които минава водата, която помпената система довежда до повърхността през чешмите. Съоръжението е изградено през 50-те години на миналия век и отдавна тръбите не са ревизирани. Има нужда от инвестиции и поддръжка, за да остане минералната вода достъпна и използваема.

За предстоящата втора среща - дискусия в Народното читалище "Алеко Константинов 1897" Анев споделя: "Първоначално хората са развълнувани от тези неизвестни пространства. Като че ли най-вече идват заради бункерите, може би заради войната. Но разкривайки другите пространства, колектора на Перловска река и това, което се случва, хората започват да се вълнуват повече от тези теми. Това се усеща и по въпросите."  

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Свободата

Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..

публикувано на 16.02.25 в 09:40
Спас Спасов

Спас Спасов: Информационните пустини превръщат демокрацията в илюзия

След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..

публикувано на 16.02.25 в 09:00

Село Симеоновец се гордее с реновираната си читалищна сграда

Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..

публикувано на 15.02.25 в 10:35
Заложникът Кийт Сийгъл (държан в плен 484 дни) и

Лицето на палестинците не може да бъде Хамас

В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..

публикувано на 15.02.25 в 09:00

Специален ритуал за Трифон Зарезан се организира в Бродилово

За първи път на 14 февруари в  дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите.  "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..

публикувано на 14.02.25 в 16:30