Екстремни горещи вълни, топящи се ледници, мащабни засушавания, разрушителни горски пожари и повишаване на нивата на въглероден диоксид са само някои от сериозните странични ефекти на бедстващата планета. В огромна и взаимосвързана екосистема, като тази на Земята, в която хората, животните, растенията и времето работят заедно, за да поддържат живота, всякакви радикални промени в климата предизвикват вълнообразен ефект на увреждане на всички форми на живот. През последните 20 години глобалното затопляне е виновникът за нарастващата честота на много различни здравни усложнения, особено сред по-възрастното население, етническите малцинства и хората без доходи. За климатичните промени и влиянието им върху човешкото здраве е темата на разговора в „Следобед за любопитните“ със Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.
Много по-често вече говорим за това, че високите температури предизвикват сърдечно-съдови проблеми при все повече хора. По прогнози на Световната здравна организация, заради изменението на климата, към 2030 година ще има 250 000 нови смъртни случаи в световен мащаб, съобщи в предаването „Следобед за любопитните“ Зорница Спасова. Това число, според специалистите е консервативно, защото тук се включват освен топлинните вълни, диария, малария, но не бива да се забравя, че има и други климатични промени, които също ще увеличат смъртността. По тази причина, разясни Спасова вече е изготвено предложение в международната класификация на болестите, да има ориентирани към климатичните промени заболявания, за да се води по-добра статистика. Според това предложение отделно ще се класифицират смъртните случаи, които са в резултат на природни бедствия, пожари и други причини. Топлинните вълни се срещат през всички сезони и те са неблагоприятни не само за здравето на хората, разясни Зорница Спасова. В края на всяка година се публикува Световен доклад за бедствията, изготвен от експерти Световната организация на червения кръст и полумесец и това се прави преди срещата на върха на ООН за климатичните промени. Екстремните прояви на времето е признак за трайни климатични промени. Това е процес, който ще зачести.
Горещите вълни в България и по света са основен фактор за нарастване на смъртността, категорична бе Зорница Спасова. Глобалното затопляне, повлиява водните ресурси в световен мащаб. Това води след себе си недохранване, обедняване, наводнения, което е причина за увеличаване на заболяванията сред народите. 91 процента от смъртните случаи в Европа са в резултат на горещите вълни, въпреки създадените специални планове в западноевропейските държави. Едно средно увеличение на температурите с 5-6 градуса е доста опасно за всички екосистеми и за човека в този смисъл. Българското население е в по-голям риск от изменението на климата по няколко причини: По-ниските доходи е една от тях, тъй като адаптацията към промените, изисква финанси, у нас е голям делът на хронично болните и застаряващото население. Тези уязвими групи трябва да бъдат включени в Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, сподели Спасова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Зорница Спасова има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..
Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..
Екатерина Арсова гостува в "Покана за пътуване" още докато беше студентка по ветеринарна медицина. Тогава тя разказа какво е да си доброволец в приют за слонове в Тайланд и как е правила педикюр на огромното животно. В живота ѝ настъпиха доста промени – вече е с титлата доктор пред името си, което след сватбата се сдоби с тире. Но любовта ѝ към..
Как се става шампион по математика е трудно да се опише и няма рецепта, но в основата е трудолюбието. Думите са на Любомир Любенов преподавател по математика с над 40 годишен опит от Стара Загора и основател на състезанието "Математика без граници". "Човек трябва да трупа знания и умения в полза на хората, и да стане шампион да не е целта...
18 години пътешествия по света, срещи с непознати племена и опасни животни, стотици дни с камера на гръб, дрон в небето и обективи във всеки джоб. Радости и несгоди в 800 епизода на "Без багаж". И несломима страст към пътешествията. Рекордният брой заснети и излъчени по целия свят серии на "Без багаж" е отбелязан подобаващо на фестивала Mipcom в..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg