На Антарктида съществува една България, която осъществява най-съвременни научни изследвания с помощта на професионалисти и учени с различни профили. В нея хората работят заедно, създават наука на световно равнище, общуват свободно с целия свят и опазват околната среда.
Любов Костова разказва какво подтиква един директор на фестивал за наука да се присъедини към учените на базата "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и как това преживяване дава надежда за едно по-добро общество.
Костова споделя, че любопитството да види тази изключителна част от българската научна инфраструктура е било основната мотивация да посети о. Ливингстън. Българската антарктическа база позволява страната ни да се занимава със съвременна наука, разказва Костова, която в продължение на години се вълнува от проектите и мисиите, които нашите учени реализират на ледения континент. Така идва и моментът, в който сама предлага проект, чийто резултат публиката може да види в края на предстоящия научен фестивал, който започва на 9 май. На него публиката може да се запознае с палитрата от професии в лабораторния комплекс, представена по време на 32-та антарктическа мисия за България.
"Вярвам, че целият континент трябва да продължава да бъде място за проучвания и наука – наричаме го "най-голямата научна лаборатория на открито" – а не да бъде обект на туристически маршрути", заявява Костова. Тя разказва, че на Антарктида се провеждат дълбоки изследвания на геологичните наноси по дъното, на водните обитатели, на температурата в цепките на ледниците, на климатичните промени и техните признаци, на състава на бреговете и на заледените фосили. Тази година двама от българските археолози откриват останки от най-голямата аржентинска самолетна катастрофа.
Това, по думите на госта, е ексклузивно научно положение – не са много държавите, които имат антарктическа база, а от миналата година имаме и изследователски кораб, който свързва бреговете на Варна с тези на о. Ливингстън. Съвсем скоро е достроен нов лабораторен комплекс, който предоставя възможност за още по-прецизни научни изследвания, съобщава Костова. Тя е истински впечатлена от сходните истории на хората, които интервюира в българската база. За да стигне до там, всеки един от тях има вълнуваща професия, която обича и в която се е постарал да стане много добър. Всички интервюирани призовават хората да бъдат мечтатели и винаги да разчитат на добър екип около себе си.
Костова вярва, че на Антарктида наблюдаваме модел, към който можем да се стремим: "Образовано общество, което е целенасочено, което има структурата около себе си, за да свърши своята работа, в което всеки допринася за свършването на работата на другия и умее да общува по позитивен, градивен начин."
Условията за опазване на естествената среда на континента се спазват много стриктно и дават надежда, че това е приложимо в живота. Международното сътрудничество, начинът, по който се разчита на мисиите на другите държави, е още едно послание за това на какво сме способни всички като общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
