Биоземеделието все повече привлича вниманието на земеделците и потребителите у нас. Радина Калдамукова, геолог и част от екипа на платформата "Климатека", сподели своите знания и впечатления от видовете биоземеделие в рубриката "Време за наука".
"Безорното земеделие набира популярност в страната. Хората, които се занимават с него, можем да ги определим като "смели земеделци", защото за мнозина тази практика звучи като нещо странно. В България ние сме по-скоро традиционалисти и не сме склонни към експерименти", споделя Радина.
Идеята зад безорното земеделие е да се минимизира обработката на почвата, като се избягва използването на оран и тежки машини. "Целта е да се запази плодородието на почвата и да се поддържа нейната структура във времето", обяснява тя. "Тежките машини и оранта могат да причинят т.нар."плужна пета", като променят структурата на почвата и я омазняват, което води до натрупване на влага и наводняване на земята."
Въпреки че безорното земеделие използва машини и сеялки, специализирани за този процес, една от най-интересните техники за борба с плевелите е използването на покривни и междинни култури. "Те конкурират плевелите и ги изтласкват, като намаляват необходимостта от използване на химикали и пестициди", посочва Радина.
"Биоземеделието се стреми да намали зависимостта си от външни торове и химикали, като възлага на системите си да осигурят нужните хранителни вещества за растенията", добавя тя.
Интересът към безорното земеделие в България се увеличава, макар и да е относително ново явление, по думите на Радина от около 20-25 години. Тя споменава възможността за използване на прецизни земеделски методи, дронове и други нови технологии, които могат да подпомогнат развитието на биоземеделието.
В края на интервюто Калдамукова дава подробна информация за т.нар. "биовъглен".
Чуйте разговора в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
