Отвращението е животоспасяващо или какво разкриват думите за тази базова емоция

Поводи за отвращение не ни липсват – и конкретни физически, и абстрактни – морални и естетически, като втората група значително увеличава тежестта си в процеса на човешката еволюция.

Може и да не се замисляме за това, но отвращението всъщност е животоспасяващо и съхраняващо. То, както и останалите основни емоции, е предвидима и относително постоянна реакция на събития, обстоятелства, физически явления и усещанията ни за тях, а думите, с които е назовано в индоевропейските езици, показват как реагираме на дразнителите, кои са те и с кои други емоции е свързано отвращението още от първите опити за словотворчество на нашите далечни праисторически деди.

Доц. Биляна Михайлова от катедрата "Общо, индоевропейско и балканско езикознание" на Софийския университет изследва етимологията на думите за отвращение в индоевропейските езици. Анализът показва, че отвращението се свързва с чувството на страх, досада, омраза, скръб и др. Открива се и връзка с физически усещания за преситеност, болест, движение на отвръщане, противене, отбягване.

Вкусът, който влиза в основата на думи за отвращение, е горчивото. Очаквана е връзката с идеята за мръсно, гнило, развалено, вонящо, екскременти.

Най-голяма е групата от думи с корени, назоваващи и други сродни емоции, както и такива, които изразяват физически действия и реакции за избягване или отхвърляне на обекта на отвращение.

Чуйте повече в звуковия файл