За потъналите праисторически селища, антични градове и кораби, за ценните богатства в Черно море, за подводната археология, популяризирането и опазването на световното подводно културно наследство в Черноморския регион – разговор в "Нашият ден" с д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, който може скоро да се превърне в средище за подводно културно наследство на ЮНЕСКО.
За възможността дейността на Центъра за подводна археология в Созопол да бъде утвърдена, развита и разширена до категория II, съгласно класификацията на ЮНЕСКО, д-р Прахов казва: "Ако това се случи, ще бъде признание за всички усилия, които е постигнал Центърът за подводна археология от създаването му до ден-днешен – усилия на плеяда от подводни археолози и общественици. Такива центрове под егидата на ЮНЕСКО има малко. Центърът ще отговаря за подводното културно наследство на Черноморския регион, всички черноморски страни, различни проекти и политики за опазване на това наследство."
Българският център е подал кандидатура за придобиване на международен статут на регионален център. В период от една година ЮНЕСКО ще направи проучване дали България е способна да обезпечи такъв център, за да изпълнява той своята регионална отговорност, пояснява д-р Прахов. Един от основните критерии институтът да бъде одобрен е да има утвърден и сериозен опит в опазването и проучването на подводното културно наследство. Центърът за подводна археология в Созопол притежава такъв опит, той е разпознаваем в сферата на световната подводна археология, заявява неговият директор. Българският център е сред първите създадени в света (1978). Оттогава насам той е реализирал редица проекти, свързани от проучване, опазване и популяризиране на подводното културно наследство. Взел е активно участие и в най-голямата морска експедиция в историята на световната подводна археология (2015-2018).
"Община Бургас прояви изключително ангажирано отношение към това предложение и желание на България да създаде такъв център и предложи да съдейства в предоставяне на инфраструктура, сграда, лаборатория. Освен това един важен проект на Министерство на културата е създаването на Център за изкуство и култура на о. Св. Кирик, където се намира някогашното Рибарско училище. На острова са намерени множество археологически обекти още от основаването на Аполония Понтика – там е бил храмовият център на античния град", казва д-р Прахов и допълва, че със спешни реставрационни мерки сградата на Рибарското училище на острова наистина може да бъде съживена.
"Един лъч светлина е, че тази година в бюджета са заложени средства за създаването на концепция за цялостното развитие на този център. Върху този проект ще стъпят всички проекти за консервация на сградите и реализирането на експозиции. Важно е Министерство на културата и правителството да направят всичко възможно, за да бъдат оползотворени тези средства и да бъде реализиран този проект", заявява гостът.
Д-р Прахов съобщава, че скоро ще бъдат започнати археологически проучвания в Созополския залив, богат на артефакти от Античността до ден-днешен. Културният пласт ще бъде с около 5 метра дълбочина – сериозно техническо и теренно предизвикателство, което е рядко срещано в световната подводна археология, по думите на госта. Ще бъдат изследвани и две праисторически селища – от Бронзова епоха и от Каменно-медната епоха – в които има запазени множество артефакти и конструкции. Планирано е недеструктивно проучване на Северното Черноморие, което все още представлява "бяло петно" на българската археологическа карта, но крие огромен потенциал, казва д-р Прахов.
Тепърва ще бъдат правени много археологически открития в Черно море, което е изпълнено с добре запазени образци от древността до днес. Покачването на морското ниво след последния ледников период и високият интензитет на седиментация, която покрива и опазва обектите, превръщат Черно море в съкровищница за световната подводна археология, обяснява д-р Прахов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg