Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Филип Буров: Обективната позиция не е по средата

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Мая Ценова: Аз не мога са си представя, че светът може да продължи да светува с такава липса на морални норми

Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.
Снимка: БТА

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров, журналист, и с Мая Ценова, преподавател и преводач.

Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред във функционирането на света изобщо. Най-притеснителната тенденция, която виждам, е липсата на адекватна реакция. Ако, да речем, апатията и обезверяването по отношение на вътрешната политика са лесно обясними и оправдаеми, за всичко друго не е естествено, защото тези неща ни засягат."

Въпреки, че е клиширано журналистиката да се определя като кауза, според Буров, тя действително е такава. "Функцията на журналиста е да бъде обективен медиатор между интересите на политиците и очите и ушите на обществото да фокусира вниманието там, където е най-ценно за обществото", смята гостът.

По думите на Буров журналистите винаги са обвързани с някакви зависимости – и в частните, и в обществените медии. "Когато журналист влезе в политиката, той става повече политик", заявява журналистът и изтъква, че много негови колеги не се свенят да демонстрират своите партийни и идеологически пристрастия.  

"Не мисля, че журналистът трябва да е безпристрастен – той трябва да е страстен. Обективната позиция не е по средата. Трябва да наблюдаваш себе си и когато се опитваш да изобличиш нечие лицемерие, да имаш предвид и своето пристрастие", казва Буров.

Анализаторският консенсус по отношение на военния конфликт между Израел и "Хамас" е такъв, сякаш историята започва от 7 октомври 2023 година. В тази връзка Мая Ценова казва: "Това, което искам да вметна по повод термина "конфликт", е, че конфликт съществува още някъде от началото на ХХ век. Той става видим на 2 ноември 1917 година след така наречената "Балфурова декларация", с която правителството на Негово величество британския крал обявява, че гледа със симпатия и ще работи за създаването на национално огнище за евреите в Палестина. От там нататък исторически конфликтът се развива в безкрайно много детайли. Много пъти е забравян от обществеността, замитан е под килима и жертва на това е ставала обективността."

По думите на Ценова израелски журналисти като Гидеон Леви са явление сами по себе си, тъй като това, което те правят, е проява на гражданска смелост от гледна точка на нуждата от обективност. "Журналистите играят важна роля за защитата на самото израелско общество, което е много силно заплашено да се подхлъзне по линията на едно екстремистко правителство, което знае, че, ако войната свърши, то ще падне и министър-председателят му ще бъде изправен пред съдебната система с дела за корупция", заявява Ценова.

По думите на Ценова в политиката остава все по-малко пространство за морал и етика. "Аз не мога са си представя, че светът може да продължи да светува с такава липса на морални норми", добавя тя.

Едно от интересните явления, които се наблюдават още от началото на войната в Украйна, е избирателната солидарност спрямо жертвите на различни конфликти и бежанците. В тази връзка Буров казва: "Първо се демонстрира рязко различно отношение между бягащите украинци и бягащите студенти и работници от Африка. Появиха се мнения на политици как това са друг вид бежанци. Има го чисто расисткият рефлекс, но и цялостна дехуманизация в отразяването не само на конкретните конфликти. Нещата, които се случват в Африка, са ни страшно далечни. В Близкия изток има вече десетилетия войни, които предизвикват мигрантски потоци, но липсва разбиране за причинно-следствените връзки."

Ценова, от своя страна, заявява: "Има една арабска поговорка, която гласи: "Невежият е враг на другите." Когато не познаваш някого, нищо не знаеш за него, естествено е да гледаш на него като на плашило и изхождайки от това, да се настройваш враждебно. Но същата поговорка има и втори вариант: "Невежият е враг на себе си." Отказвайки да контактува с другите, невежият вреди на собствените си интереси. Съществена е ролята на журналистиката  в преодоляването на това невежество."

Ценова споделя, че е запозната с много случаи на отказ за хуманитарна закрила от страна на българските власти с аргумента, че в Газа няма военен конфликт. Междувременно Газа е окупирана територия и няма как да бъде наречена зона без военен конфликт, заявява гостът.

"Съвсем наскоро се навършиха 30 години от геноцида в Руанда. Това е конфликтът, който заедно с Югославските войни стана основа да се създаде някаква международна рамка, Конвенция срещу геноцида. Но днес виждаме как това няма никакво значение. Всички тези институции, създадени, за да предотвратяват най-ужасните неща, които са се случвали през ХХ век, са обезсилени. Няма значение какво е становището на ООН, на "Хюман Райтс Уоч", казва Филип Буров.

"Светът е единственият, който може и би трябвало да реши подобни конфликти", подчертава Мая Ценова.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Милен Митев и Антон Митов

Какво видя в Украйна генералният директор на БНР Милен Митев

Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по време на война – между "Как да управляваме вселената, без да привличаме вниманието на санитарите" и късметът. Как се влиза в Украйна – граничен контрол и неволи. За живота, сгодите и несгодите на..

публикувано на 13.07.24 в 16:01

Житница – селото на работливите и весели хора

Житница е красиво село, разположено в китната Тракийска низина, на около 30 километра от Пловдив, в територията на община Калояново. В него живеят над 1400 човека. Селото се гордее с ниската безработица, чистотата, богатия социален, религиозен и културен живот. Жителите на селото са католици. Католически храм "Успение на Дева Мария" е построен през 1923..

публикувано на 13.07.24 в 09:35

Франция в състояние на fragilité*

След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева , директор на издателство "Критика и хуманизъм", за бъдещето на страната, за риска от парализа, за това какво означават резултатите от изборите, за надеждата и за вярата, за първите реакции на международните лидери. Крехко ли е..

публикувано на 13.07.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Имоти, дялове, обещание за дарение, собственост

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката"  адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати, дългогодишен консултант на "Законът и Темида",  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Родителите на г-жа Георгиева преди много години купуват апартамент в София, който продали и закупили къща в населено място близо до..

публикувано на 12.07.24 в 15:25
адв. Петър Николов и Анелия Торошанова

Прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие след настъпила перемпция*?

Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Това приеха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение. То е посветено на три въпроса, свързани с изпълнителното производство, които пораждаха противоречия между съдиите...

публикувано на 12.07.24 в 12:35