Плурализъм – една наглед лесна за произнасяне и осмисляне дума. Но както струпването на сонорни съгласни вероятно донякъде би ни затруднило да я кажем на глас, така и натрупването на явления като пропаганда, дезинформация и фалшиви новини около иначе простичката идея за "разнообразие от гледни точки" сериозно я усложняват. И не само я обезсилват в битката срещу войнствените диктатури, но и я обръщат срещу жадуващите мир демокрации.
Задача на журналистите е да я изкопчат от лапите на агресорите и да я поднесат на обществото в разбираем и достъпен вид. Така че отново да бъде отбранителен щит, но и градиво на свободния свят.
Именно с подобна цел предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" обедини журналистически гласове, които макар че формално не влизат в разговор, всъщност участват в своеобразна виртуална дискусия. А обединяващото – това са професионализмът и съблюдаването на високи етични стандарти.
"Това, което правим аз и моите колеги винаги, е да гледаме критично и интервютата и материалите, които създаваме, винаги да включват събеседници, които могат да се аргументират правилно. И в желанието си да предоставят различна гледна точка да не забравят каква е обективната истина", посочи Петър Георгиев, репортер и редактор в предаването "Панорама" по БНТ.
Той също така обрисува и предизвикателствата в медийната среда, свързани с войната в Украйна: "В . С много подобни или абсолютно същите наративи. И със същата цел. Тоест и там руското влияние и руската пропаганда имат подобни измерения и се изразяват в едни и същи истории, които се разпространяват в обществото".
Петко Георгиев, един от основателите на предаването "12+3" по "Хоризонт", също предложи коментар в тази връзка: "Задълбочава се диктаторският характер на режима на Путин. Нещата са значително по-драматични в сравнение с предвоенния период, макар че тогава бяха на границата на драконовските мерки… Целта е инженерно да се произведе съгласие в руското общество с водената от руския диктатор политика – и вътрешна, и външна. Целта е да се манипулира съзнанието на хората и да се ограничи възможността им да изказват или да споделят каквито и да било критични мнения".
В такъв тип ситуация е логично понятия като свобода на словото да се проблематизират. Ирина Недева, водещ на "Хоризонт до обед" и председател на Асоциацията на европейските журналисти - България, изтъкна: "Когато се говори за равностойност на гледните точки, но се има предвид равностойност и едва ли не релативизъм между жертва и насилник, тогава обикновено хората, които казват: "Да чуем и гледната точка на насилника!", казват също: "Свобода на словото е да чуем защо някой извършва убийство или защо някой започва война".
Силвия Великова, водещ на "Преди всички" и "Политически НЕкоректно" по "Хоризонт" и носител на Голямата награда "Сирак Скитник" 2023, пък коментира темата за свободата на словото в по-широк контекст и назова разликата, която вижда в нея спрямо началото на прехода: "Според мен с развитието на пазарната икономика се разви и понятието свобода на словото. Днес човек преценява дали да упражнява правото си на свободно слово, много често преценявайки дали може да си го позволи – ако има да плаща кредити, ако има да прави кариера… Но и тогава, и сега свободата на словото е нещо, което ти трябва да искаш, да отстояваш и да се бориш за него. Другото е оправдание защо не можеш да го упражняваш".
На така очертаната проблематика около плурализма във време на война участниците в "Гласът на времето" дават възможни решения, които са свързани с отговори на въпроси като:
• Защо дигиталният маркетинг може да бъде в помощ на журналистиката?
• Какви са опасностите, но и възможностите на социалните мрежи?
• Какво е по-важно от трупането на информация днес?
Разберете от интригуващия и съдържателен епизод, който ще откриете в звуковия файл!
Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве? В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..
Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..
Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...
На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
В предаването "Домът на музите" гостува сценографът - музикант Константин Вълков. През последните няколко години името му се свързва с различни музикални..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg