"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Въпросът може да се тълкува по различен начин – със сигурност претенциозният псевдонаучен стил, на който все още често се преподава в училищата ни и на който са написани учебниците, е трудно разбираем и отблъскващ за децата. За голяма част от българските ученици обаче той е буквален – те не разбират езика на училището, защото не говорят или слабо говорят езика на страната ни – българския.
Такъв е и случаят на ОУ "Христо Ботев" в село Левка. То има 150-годишна история и трудно настояще. Учениците са от 10 населени места, предимно от ромски и турски произход и социално уязвими семейства, за много от които образованието не е приоритет. Учителите полагат изключителни усилия да осигурят присъствието на децата в училище, организирано е целодневно обучение, подобрена е материалната среда. Има две подготвителни групи за деца от 4-годишна възраст, с учениците се работи допълнително, а в часовете се налага да се преподава на няколко "скорости" според степента на владеене на български език, разказва директорката на училището Петя Благоева.
Въпреки отдадеността, с която учителите се справят със сложната ситуация, те чувстват необходимост от специална подготовка и помагала за работа с ученици с различен майчин език. На тази потребност се отзовават преподавателите от катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.Те подготвят и предстои да предложат форма за обучение на учители, работят и по създаването на ресурси. От поредната среща с учители те за пореден път си дават сметка, че е нужна подкрепа чрез държавната политика за езиково подпомагане и вземането на социални мерки за задължителност на обучението, казва д-р Катрин Костова, гл.ас. в катедрата.
Неведнъж в предаването "За думите" сме обръщали внимание на огромния проблем с изучаването на български език от деца с различен майчин език и на необходимостта за него да се говори откровено, без тънки политически и лични сметки и да се работи последователно и отговорно на най-високо държавно равнище, защото той засяга всички нас, които искаме да имаме добро бъдеще в България. За момента за съжаление учителите и училищните екипи са оставени да се справят, както могат с минимална подкрепа и без ясна програма за действие.
Чуйте разговора с Петя Благоева, директорка на ОУ "Христо Ботев", с. Левка и д-р Катрин Костова, гл. ас. в катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания. Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...
По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg