Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос".
На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката, заявява в предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Павлов от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Аз съм бил свидетел на целия 25-годишен процес на българското участие в ЦЕРН, тъй като още като студент работех в тази сфера, допълва доц. Павлов. В ЦЕРН има 4 големи експеримента, в което има българско участие, но най-голямо е в проекта "Си ем ес", уточнява доц. Павлов.
Тази наша работа е плод на съвместните усилия и работа на учени от Софийския университет и Ядрения институт, там дизайнът на една от съществените системи на адронния калориметър е със съществено българско участие и част от материала е произведен в България, съобщи доц. Павлов. Проф. Леандър Литов е ръководител и водеща фигура в българската група в ЦЕРН.
От 9 до 12 май в София Тех Парк се провежда XIV Софийски фестивал на науката. Фестивалът се организира от фондация "Красива наука" и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Традиционно, Физическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включва с богата програма във Фестивала.
През всичките фестивални дни ще има Демонстрационен щанд на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където всички посетители ще могат да се насладят на интересни и занимателни експерименти от различни области на физиката. Всички събития на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2024 г. са посветени на 135-годишнината от преподаването на физика в Алма Матер.
Сред лекторите от страна на СУ "Св. Климент Охридски" на фестивала са докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфзн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. дфзн Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хаджийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам.-декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов, докторантът по астрономия Светослав Ботев, палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Борислав Павлов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – БНР и Софийски фестивал на науката
Д-р Антоанета Грозева е дългогодишен директор на Специализираната болница за рехабилитация в Поморие. Успоредно със значителната си клинична работа, тя извършва и научноизследователска дейност в областта на калолечението и рехабилитацията на редица социално значими заболявания. Д-р Грозева има над 50 труда, които са публикувани у нас и в чужбина...
По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо. Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли,..
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа..
Изнесеното студио на предаването "Нашият ден" от град Елена продължава с интересен разговор за първото класно училище "Даскалоливница", основано от..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg