За иновациите и неслучилите се проекти в областта на здравеопазването и за здравето като изконна човешка ценност – разговор в "Нашият ден" с д-р Антония Първанова, бивш евродепутат с дългогодишен политически опит в сферата.
В своята кариера на евродепутат д-р Първанова е координатор в комисията на Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете (FEMM). Автор е на първото европейско законодателство за защита на правата на пациентите, както и на първото европейско законодателство за защита на жените и децата, станали жертви на насилие. Д-р Първанова е вицепрезидент на борда на директорите на най-голямата мрежа на жени лидери в Европа, основател на Факултета по обществено здраве и здравен мениджмънт към ВМА - София и създател на Фонд "Асистирана репродукция".
Към момента д-р Антония Първанова е управител на Центъра по регенеративна медицина и дълголетие "Оксилайф" (OxyLife). По думите на госта Центърът предлага стандарт за иновации в превенцията на тежки хронични заболявания, така че инвалидизацията да бъде отложена възможно най-много в житейски план.
"Когато човек е във физическа и психоемоционална удовлетвореност и може да изпълнява своите функции, да е активен, да има възможност да се грижи за себе си, да си осигурява финансов ресурс и да има активни социални контакти – това е да си здрав", заявява д-р Първанова.
По отношение на българската здравна система специалистът се затруднява в преценката кой е по-болен – българският пациент или българският политик. "Здравеопазването в България страда от редица дефицити и дефекти и те не са присъщи на модела, тъй като подобен на нашия модел има в много страни по света", казва гостът и дава пример с Тайланд, където здравноосигурителната система е същата, но пациентите получават възможно най-качествено обслужване.
По думите на д-р Първанова в българското здравеопазване в годините са въвеждани множество корекции, доминирани от лобистки практики. В дългосрочен план тези дефекти започват да проявяват своя ефект върху здравето на хората, като най-много са пострадали достъпът и качеството, смята гостът.
Дисбаланс се открива във всеки аспект на здравеопазването у нас – в наличието и качеството на медицински кадри, в апаратурата и иновациите, в комуникацията и обслужването – всичко това се дължи на лошо управление, заявява д-р Първанова. За нея е необяснимо защо частната инвестиция за създаване на многопрофилна болница "Мама и аз" е в застой. По думите на д-р Първанова активен план за изграждането на болницата има от цели 22 години – това са около 8000 работни дни. Въпреки това няма дискусия как ще функционира тази болница, как ще бъдат ползвани нейните услуги и какви международни възможности ще открива тя за пациентите в нужда.
Според д-р Първанова е наложително да има общи европейски регулации в областта на здравеопазването. "Не може да имаме една общност, в която има свободно движение на капитали, на бизнеси, на определени права, и здравеопазването да е изключено от тези права. Ако няма здраве, няма нищо, затова трябва този дебат да се състои", заявява бившият евродепутат. Гостът акцентира върху това, че в последните два мандата на Европейския парламент депутатите не са поели инициатива за обществени политики в тази посока. Д-р Първанова изразява мнение, че ЕС насочва повечето си усилия и ресурси към решаването на сериозните конфликти в други региони, но по този начин нашите пари не работят за нашето благо.
Д-р Първанова завършва разговора с думите: "Имам една мечта – да видя здравеопазването в Европа като част от европейската политика. Това е изконна ценност и право на всеки един от нас."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 2 февруари от древност се празнува Сретение Господне, т. е. срещата на праведният Симеон с Богомладенеца в храма. В същото време днешният евангелски текст разказва за изцеряването дъщерята на една хананейка от Господ Иисус Христос. В неделята на хананейката и в деня на Сретение Господне с доц. Мариян Стоядинов, преподавател в православния..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим?..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва да е умерена и овладяна – нито прекалено емоционална, нито прекалено студена и строга. Стилна е, но не и екстравагантна, елегантна е, но не и скучна, модерна, но не и жертва на модата. Зад нея стои..
В деня, наричан от народа ни Трифон Зарезан, насочваме вниманието ви към значението на виното в религиозните традиции на юдеи и християни. Виното е една от най-старите напитки в историята на човечеството. Различните култури и цивилизации придават на виното различен символичен и духовен характер, което е довело до образуването на уникални ритуали..
Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина. Какво..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника...
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg