Повод за този разговор е предстоящият международен форум за кирилицата и българския език, който посреща уважавани учени от страната и чужбина.
Говорим с част от неговите участници и организатори за ролята на кирилицата през вековете в националното ни строителство, оглеждаме развитието на езика в неговата обединителна обществена значимост. Събеседници са Милена Димитрова, журналист и общественик, съветник на вицепрезидента Илияна Йотова, професор Магдалена Костова-Панайотова от СУ "Св. Климент Охридски", езиковед и литературовед, доцент Десислава Найденова от КМНЦ при БАН. (Кирило-методиевски научен център).
През вековете създаденото от Кирил и Методий е било обект на различни политически интерпретации от близки и далечни нам страни, а и у нас отношението е нееднозначно през историческите периоди, смята доц. Найденова.
Професор Панайотова, издател на сп. "Езиков свят", е убедена, че България се нуждае от свой културен институт и единен орган за систематизация на културните инициативи и влияние на страната ни в чужбина.
Милена Димитрова разказва за форума за кирилицата, неговото минало и перспективи, и вижда това като форма на запазване на културната ни идентичност.
Участничките се солидаризират с мнението, че форумът по егидата на вицепрезидента Илияна Йотова е навременна инициатива, но без национален консенсус по въпроса езика и българистиката тези усилия ще имат само краткотраен ефект.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
