"От 80-те години на миналия век, когато започнах мемоарите си, до днес са изтекли четири десетилетия, в които се опитвам да побера шест. С всяко от тях растеше и възможността което е било, да бъде казано както е било – нещо, от което се боим. Позволих си да го направя както предците ни, които наистина са били свободни хора и в свободно, и в несвободно време: Петко Р. Славейков, Ботев, Каравелов, Вазов, Яворов, Захари Стоянов. Не се сравнявам с тях като способности, а само като порив за вътрешна свобода: да изразя чувствата и мислите си за видяно и запомнено, а не да угодя на читателя; аз не пиша – аз се изповядвам."
Това споделя писателят Марин Георгиев в краткия, дълбоко емоционален предговор към книгата си. "Заговорът на мъртвите" на Марин Георгиев е разказ за "междинното българско време". За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било.
Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, приписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи – така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва.
Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева, изникват в повече от неочаквана светлина за читателя. Ала такова е положението с мемоаристиката: всеки, разгърнал подобна книга, приема да свери часовника си с автора, запазвайки си изричното право на несъгласие. Миналото е реалност, минаваща през различни рецептивни хоризонти" – пише Тони Николов, главен редактор на "Портал Култура“.
Марин Георгиев е роден през 1946 г. в с. Биволаре. Работи като редактор в Радио Варна и вестниците "Учителско дело”, "Народна младеж”, "Пулс” и "Литературен фронт”; от 1992 г. е директор на в. "Литературен форум” и на едноименното издателство. Автор е на над 20 книги (две от тях издадени в Унгария) с поезия, проза, литературна критика и преводи. Носител е на високото държавно отличие на Унгария "Про Култура Хунгарика” (2001), на Ордена на президента на Унгария (2016), на Международната литературна награда "Паметна сабя "Балинт Балаши” (2018) и на наградата за поезия на Фондация "Йожеф Уташи” (2019). Първи носител е на наградата "Теодор Траянов” (заедно с Валери Станков) (2012).
Неведнъж е представял творбите си в "Артефир". Димитрина Кюркчиева разговаря с Марин Георгиев – поет, писател и литературен критик, за новата му мемоарна книга "Заговорът на мъртвите".
Чуйте звуковия файл.
Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и..
В разгара на лятната програма за изкуство в града "Девет слона", която продължава до 21 юли в София, в "Нашият ден" разговаряме с нейния куратор Виктория Драганова от пространството Swimming Pool. Английският израз "слонът в стаята" се отнася до онези очевидни неща, за които не говорим – такова е може би изкуството в градска среда. Ето как..
Съюзът на българските писатели връчи националната литературна награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" за 2024 г. на Боян Ангелов. Дни преди рождения ден на поета Георги Джагаров – 14 юли, в писателския клуб "Парнас" се проведе официална церемония за 21-ви път. Началото на тази традиция бе поставено през 2004 г., когато за първи носител на..
Смесеният хор на Търговище "Родна песен" заминава за Пекин , където ще вземе участие в международен фестивал-конкурс, посветен на хоровото изкуство. В "Нашият ден" разговаряме с Красимира Коларова, художествен ръководител на хора вече 45 години. Смесеният хор "Родна песен" е основан преди 126 години от възпитаник на Одеското музикално училище...
Българският културен център в столицата стана домакин на арт събитието "Творчески терминал България-Израел, 2024". Съорганизатори бяха Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина, Съюзът на българските писатели, Общество "Димчо Дебелянов" и Българският културен център. Присъстваха автори от чужбина и страната, както и..
Ретроспективната изложба на Бистра Льошевалие представя за първи път у нас в цялост изкуството на авторката. Творбите на художничката са изградени..
Шестото издание на Международния фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета" представя творческа лаборатория "Комедия дел Арте“ на Маестро..
Едни от най-добрите ансамбли на Боливия, България, Грузия, Италия, Казахстан, Мексико, Молдова и Северна Македония ще гостуват на 28-ото издание на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg