България е домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през 2025 г. Българската страна издигна кандидатурата си за председател и домакин, след като министърът на културата Найден Тодоров проведе поредица от срещи с делегати от различните държави, на които се установи положителна нагласа и желание да подкрепят България. Нашата кандидатура получи и безрезервна подкрепа от парламентарно представените партии у нас. Какво означава това за България и готови ли сме за това домакинство, за това говори в предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова – преподавател в катедра "Икономическа социология" в УНСС.
"Този избор е много голямо признание за България и много се радвам, че всички политически сили се обединяват в този случай, за да може следващото лято по това време, България да грее като културна столица на света и ЮНЕСКО, страната ни да бъде видяна, призната и най-накрая ние сами да се видим такива, каквито сме. А България е какво – България е духовност, България е култура", заяви в предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова.
Всяко домакинство задължава, допълни тя, трябва да сме готови за това събитие. По културните въпроси, според нея, у нас се работи от години, като се усъвършенства и законодателната база, свързана с тях, но не бива да се оставя всичко единствено и само на държавата.
"Над 5 милиона движими културни ценности се съхраняват в българските музеи и с това, с което можем да помогнем на държавата си, е те да бъдат точно издирени, изучени и оценени с правилната стойност своето културно наследство. Колко ли още има, които не са в музеи, може би и част от тях незаконно изнесени от България", запита риторично доц. Михайлова.
Веднага след Освобождението в България се издава нормативен документ, който урежда опазването на историческите и археологически български ценности, припомни доц. Катя Михайлова. През годините, допълни тя, се изучават и събират, архивират тези, както тогава са ги наричали, старини. Важното в този процес, според нея, е съхранението и опазването на тези ценности, за да бъдат предадени на поколенията. Затова е важно всеки артефакт да бъде достоверно оценен.
Управление и оценка на културни и художествени ценности е курс за придобиване на професионална квалификация "Експерт-оценител на културни и художествени ценности", стартира от тази година в УНСС, сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Катя Михайлова. Тази специалност, допълни тя, вече е включена в Държавния класификатор на професиите и длъжности в Република България от 2024 г.
Стана ясно, че този курс е разработен в съответствие със сега действащите европейски и национални цели, политики, програми и законодателство в областта на културните и художествени ценности, като се вземат предвид и последните промени в Закона за културното наследство, относно ефективно и срочно противодействие на фалшифицирането, търговията и трансфера на културни, художествени, архивни, библиотечни и антикварни ценности и предмети.
Подготвените експерти ще имат възможност да оценяват и доказват произхода и идентичността на движимите и недвижими културни български старини. В научните среди, съобщи гостенката, се подготвя методология за нова научна дисциплина – "експертика", не "експертология", т. е. как се прави експертиза, а в този курс, ще се предлага и практическа работа. Тези обучени хора, според доц. Михайлова, ще могат да извършват обективната и експертна оценка на произхода и финансовата стойност на културните и художествени български ценности, независимо от това къде са открити и къде се съхраняват. Тя припомни, че България е третата страна в Европа, след Гърция и Италия по обем, значение и същност на културни ценности.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Катя Михайлова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Музеят на мозайките в град Шанлъурфа е нов музей, но съхранява едни от най-добрите образци на древното мозаечно изкуство. През 2006 г., по време на строителни дейности, на това място е открит голям римски комплекс и по-късно е изграден музеят. Разположен е на голяма площ – от близо 6 декара, и днес тук могат да се видят множество изображения на..
Алиолувата къща в Казанлък е паметник на културата и своеобразен културен център, в който сега, в разгара на лятото, текат театрални репетиции. Тя е построена в средата на 19 век от български майстори за богат турски бей, а днес се приема, че Алиолувата къща е една от най-интересните къщи в града и е обявена за паметник на културата с местно значение...
"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да..
С думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, започваме втория епизод за Антарктида на Радиоенциклопедия, в който ще разкажем повече за базата ни на остров Ливингстън. Инж. Сапунджиев се запознава по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на..
"В зората на айфоните, тъй като и аз бях пленен от новите технологиите, когато децата ми бяха 12-13 годишни, за първи път им дадох възможност да се докоснат до дигитални устройства, но сега, при децата от "Z" поколението, тази граници се смъква много и днес нормалното общуване лице в лице е вече непознато за младите", заяви в предаването "Следобед за..
Хераклитова река Не можеш да нагазиш на плитко във времето като в река, без то да не те повлече така, както реката на Хераклит. Застиват реките от..
"Конкурсът и уъркшопът "Петя Дубарова" нямаше да ги има без помощта на Елица Дубарова, която е много активен и истински човек, – казва поетесата Кристин..
Днес често говорим за любовта – споделяме крилати фрази в социалното пространство за това как тя е в основата на всичко, как ще ни спаси, укоряваме се..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
